Условията, които определят цената на предметите на добиващата промишленост

Сега нека разгледаме третия разред предмети, количеството на които също така се увеличава с нарастването на търсенето им, но количеството на труда, което е потребно за произвеждането на еднородните предмети от този разред, не е еднакво. Тук, както казахме, принадлежат предметите на добиващата промишленост.
По отношение на предметите на този разред в политическата икономия е установено положението, че цената им се определя от стойността на производството при най-малко благоприятни обстоятелства с прибавка на обикновената печалба. Причината на това се заключава в разликата на плодородието на почвата, богатството па рудниците, изобилието на риба в рибниците, в нееднаквостта на удобствата от местонахождението на поземления участък по отношение към пътищата на съобщението, от което зависи различната стойност на превозването предметите към пазарищата.
За да обясним защо тези различия в добиващата промишленост водят към зависимост цените на продуктите от стойността на производството при най-малко благоприятни обстоятелства, достатъчно е да покажем процеса на образуването цените на кой да е отрасъл на добиващата промишленост. Нека вземем за пример най-главния отрасъл - земеделието.
За опростяване на анализа нека предположим, че в страната всичката по-добра земя е обработена; при това обработената земя има равно плодородие и стойността на продажбата за всичките поземлени участъци е еднаква. При такива условия количеството на труда, което е потребно за получаването от различни участъци земя каквато и да е мярка жито, ще бъде едно и също и размера на печалбата за собствениците на поземлените участъци ще бъде еднакъв. Нараства населението. За да се удовлетвори увеличеното търсене на житото требва, ако не се снабдява от вън и ако техническите процеси в земеделието си остават същите или да се премине към обработване на по-малко плодородни земи или пък да се вложи по-голямо количество труд в обработваните вече земи. В двата случая излишъка на продукта, който се търси от увеличеното население, изисква за своето произвеждане по-голям труд, сравнително с труда, който се е разходвал преди обработваните земи за получаването на това количество продукти, което съответствува на излишъка. По основния закон на земеделието увеличеното прилагане на труда към земята, като не се променят техническите процеси, дава не пропорционално, а по-малко количество продукт и често се оказва, че е по-удобно да се преминава към по-лоши почви, отколкото да се увеличава труда върху земя, която е влязла вече в сеитба. Увеличеното търсене на житото при запазването на тази същата производителност на труда повдига цената на този продукт. Ако цената на едно кило жито до увеличението на търсенето е била 8 лева, а за получаването на обикновената печалба от изискуемото се добавъчно количество жито е нужна една цена от 10 лв., то преминаването към по-лоша почва или прилагането на по-голямо количество труд към обработваната вече почва се извършва не по-рано, докато цената на едно кило не достигне 10 лв. Когато по такъв начин изискуемото се добавъчно количество жито бъде произведено, получаваме еднородни продукти, за произвеждането на които в различни имения са били потребни различни количества труд и капитал, а цената им на пазарището, си остава една и съща за това, че както се изразява Мил, не е възможно да се купи един хляб по-евтино от друг на това основание, че пшеницата, от която е направен първия хляб, е събрана от по-плодородна земя и струва на селския стопанин по-евтино. По същия този начин се установяват цените на продуктите на минералното производство и риболовството. А от тук следва, че цената на предметите на добиващата промишленост се определя от издръжката на производството при най-малко благоприятни обстоятелства с прибавка на обикновената печалба. Такова учение за вътрешната цена на предметите от добиващата промишленост най-напред е установено от Рикардо и е прието от всички онези икономисти, които, като не се установяват на повърхностната теория, която обяснява образуването на цените единствено с търсенето и предлагането, изследват зависимостта на цените от разходите на производството. Това учение съвършено отразява действителността в такива страни, където селското стопанство е поставено на търговска почва, т. е., където земята се обработва само в такъв случай, ако тя, при дадени цени, може да даде тази съща печалба, каквато може да се получи в други занятия. Типичен пример на такова положение на работата служи Англия. Фермерът не взема под аренда земя, която не може да му принесе обикновената печалба на изискуемите се от делото разходи.
Други условия определят цената на продуктите на земеделието в страни с голямо число земеделци-собственици. Селяните обработват своите и чуждите земи не за да получат печалба съответствена на капитала, а за да извлекат от селската промишленост обикновените средства за съществуване. В силата на това те могат да обработват такива земи, които при капиталистическото стопанство не дават обикновената печалба. При дадена цена на житото, селяните, които извличат средства за съществуване изключително от земеделието, следователно, които произвеждат земеделските продукти не само за собствено потребление, но и за продажба, ще обработват само такива земи, които могат да им дадат обикновените средства за съществуване. Нека предположим, че населението се увеличава и цената на житото се повдига.
В страните, където цялото селско стопанство се води с сметка да се получи печалба на капитала, предела на покачването на цената ще бъде, както вече знаем, количеството на капитала, който е потребен за удовлетворение нуждите от жито, с прибавка на обикновената печалба от предприятието. В страна обаче със значително селско население, увеличението цената на житото остава на по-ниско равнище, понеже селяните почват да обработват своите и чужди земи, които, макар и да не принасят и при възвишена цена обикновената печалба на капитала, им дават обикновените средства за съществуване. Доколко ще се повдигне цената на житото, зависи от качеството на новозаетата за обработване почва. Колкото тя е по-производителна, толкова по-малко количество труд трябва за удовлетворение на увеличеното търсене на житото, толкова, по-скоро се спира повишението на цената.
От изложеното следва, че цената на земеделските продукти в страна със значително селско население, което се явява, като конкурента при продажбата на тези продукти от страна на капиталистическото селско стопанство, зависи първо от дадено търсене, от количеството на труда, което е необходимо за произвеждането на земеделския продукт при най-неблагоприятни условия, и второ от размера и стойността на обикновените средства за съществуването на селското население.
В минералното производство, което изисква обикновено значителен капитал, селското стопанство намира за себе си най-незначително приложение. А затова цените на минералните продукти се определят навсякъде от количеството на изразходвания за производството капитал при най-малко благоприятни обстоятелства с прибавка на обикновената печалба.