Влияние, което се оказва от изменението на търсенето и предлагането на житото върху неговата цена

Ни една стока с изменението количеството на нейното предлагане не се подхвърля на такова значително изменение в цената си, както житото. Ако предлагането на предметите на разкоша и комфорта се намали, то цената им, разбира се, се повишава. Но тъй като частта от населението, която се ползва от тези предмети е малка в сравнение с цялото население на страната, и с повдигането па цената мнозина нямат вече възможност да ги купят всичките, или в но-предишния размер, то затова търсенето за тях, при увеличена цена силно се намалява и затова цената им се повдига незначително. И обратно, усиленото, а следователно и понижаващо цената предлагане на такива предмети и въобще на предмети, потреблението на които не е ограничено от потребностите на нашия организъм, предизвиква и значително разширение на търсенето, което противодейства от своя страна на силното понижение на цените. Съвършено не е така в необходимите предмети и особено с хляба, който съставлява главната съставна част на храната на болшинство от населението. Когато се появи недостатък в житото, то хората са готови по-скоро да заплатят за него каквато и да е цена, отколкото да се откажат от него. Напротив, ако житото у хората е достатъчно, то евтинията му не извиква увеличение в потреблението и затова, както показва опита, само незначителна част от излишъка, който се дава от голямата реколта, се взима за удовлетворение на увеличеното от поевтиняването на тоя предмет потребление.
Условия, които определят цената на имуществата, които служат като източник на доход така също и на предметите на купуването и продаването. Сега ни остава да разгледаме условията, които определят цената на предметите от четвъртия и последния разред. Особения характер на тези имущества се заключава в това, че те служат обикновено като източник на доход, чрез тяхното отдаване за временно ползване, така също и предметите на купуването и продаването. Главните видове от тези имущества съставляват земята и къщите.
Собствениците на поземлените участъци ги експлоатират самички или ги отдават на чуждо ползване за известно възнаграждение, наречено в общежитието арендна плата. Като извадим от арендната плата тази част, която съответствува на нормалния процент като възнаграждение за ползуването от капитала, т. е., за ползуването от постройките, добитъка, оръдията, машините, ще получим платата за ползуването от земята, ще получим поземлената рента. Поземлената рента, както виждаме, е доход, който се получава без всякакъв труд, грижа и риск, а затова лицето не продава своя поземлен участък за по-малко, отколкото за сума, която принася процент, равен на рентата. В действителност обаче капитализацията на рентата от поземлените участъци в средно отношение стои по-високо от паричните капитали, които дадени в заем, принасят доход еднакъв с поземлената рента. Това се обяснява, без да говорим вече за многото политически и обществени преимущества на земевладението, от този обществен факт, че поземлената рента постоянно се увеличава, а процента на паричния капитал се намалява. И така, цената на земята се определя от величината на преносимата от нея рента и величината на съществуващия в дадено време в страната процент. Или, да се изразим другояче, продажната цена на поземления участък в средно отношение се равнява на такава величина паричен капитал, процентите на които се равняват на рентата от отчуждаемата земя.
Земята освен за получаването от нея продукти, служи така също и за местожителство. В това назначение тя също така дава рента. Рентата от место, което е заето от къща и принадлежащата към него градина или парк, ще дава не по-малка рента от оная, каквато би давало това място, ако беше засято, но може би много повече от тази норма на неопределено количество и в градовете тя обикновено е значително по-висока от тази норма. За да узнаем величината на рентата, която пренася земята, на която се намира дадената под наем постройка, трябва да извадим от наемната плата за постройката дохода (процентите) от паричния капитал, който е потребен за създаването на такава постройка, като не считаме, разбира се, стойността на земята. Остатъка изразява рентата, когато получава собственика на земята, на която се намира постройката. Обикновено притежателите на зданията са в същото време и притежатели на земята под зданията, а затова рентата от такава земя постъпва в тяхна полза. Рентата, която принасят къщите в градовете, представлява стълба с множество стъпала. Две къщи, които за построяването си изискват еднакъв труд, дават твърде различни ренти, ако едната от тях се намира в края, а другата в центъра на града. И така, дохода от зданията се състои от два елемента: от процента на капитала, който требва за постройката на зданието, и от рентата, която дава земята на която е построено зданието. Че единия от елементите на прихода от зданието се явява като процент на капитала, а не средна печалба, каквато извличат стопаните на промишлените предприятия, се обяснява с това, че получаването на доход от зданието не изисква нито технически или търговски знания, нито риск, нито каквито и да са значителни грижи, каквито съпровождат почти което и да е промишлено предприятие. А затова паричните капитали охотно отиват за построяването на здания, щом последните обещават да дадат нормалните в дадено време, в дадена страна, проценти на капитала. Така се съставя дохода от зданията. Продажната им цена се определя върху същите основи, както продажната цена на земята; в средно отношение продажната цена на къщите се приближава към такова количество паричен капитал, процентите на който се равняват на дохода от отчуждаемата къща.