Причината за възможността на книжното парично обръщение

Централната и твърде нагледната функция на парите се заключава в това, че те служат за оръдие на обръщението. Едно лице разменя предмета за монета не затова, че той се нуждае от злато или сребро, а затова, че има възможност да добие за парите каквато обича стока. Като се има пред вид този факт не е било трудно да се дойде до мисълта, че материали, които нямат никаква стойност, като например книжните листове, могат да функционирате като пари само ако би било обезпечено тяхното обръщение. Това обезпечение дава правителството чрез издаването на закон, който задължава всекиго да приеме пуснатите от държавата книжни парични знакове по тяхната стойност! Такива книжни знакове, които носят съответстващо на монетите от благородните метали название и които са снабдени с принудителен курс, се наричат книжни пари.
Книжните пари, въведени за първи път в миналото столетие във Франция, бързо са се разпространили в цяла Европа. В затруднени финансови обстоятелства, особено във време на война, правителствата покривали чрез пускането на книжни пари дефицита на бюджетите.
Но ако правителствата имат сила да принудят гражданите да приемат книжните пари по номиналната им стойност, то вън от тяхната власт е да обезпечат, при всякакви условия, съответствеността на разменната ценност на книжните пари на тяхната номинална стойност. Разменната ценност на книжните пари се определя не от някакъв юридически закон, а от икономическите условия. Разследването на тези условия съставлява съдържанието на по-нататъшното изложение.