Понятие за парите

Пари се нарича такъв предмет, който служи: 1) като мярка за разменната ценност, 2) като общо оръдие при размяната и 3) като законно платежно средство.
С развитието на размяната се явява потребност да се отдаде на някой предмет на разменянето значение на мащаб за стойността на другите предмети и значение на общо разменно средство. Този преход от разменянето на едни предмети с други към изразяване стойността на всичките предмети с какъвто и да е предмет се извършва постепенно, само по себе си, а не е резултат на някакъв договор. С увеличението на разменните операции личният интерес подбуждал всекиго, ако той не могъл да получи за своя предмет нужната му вещ, да приеме предмет, който макар и да не удовлетворявал личните му потребности, лесно се разменял с потребната му вещ. Честото повторение на такива случаи, в които даден предмет се разменя с различни други предмети, го привежда към общоизвестно разменно отношение към всичките останали предмети.
Разбира се, само предметите от разпространено употребление, които затова лесно се продават и които са били сгодни за съхранение са можели да получат значение на мерило в разменните ценности и значение на общо разменно средство. От функцията на предмета, като мерило на ценностите и общо оръдие на размяната, се развива третата негова функция: да служи законно платежно средство.
Като се гледа по обстоятелствата, по състоянието на културата на народа, ролята на пари са играли и играят различни продукти. Добитъкът, в качество на общ мерител на ценностите, имал най-голямо разпространение. Много по-ограничено в това отношение било значението на суровите и обработените кожи.
В историческото развитие на европейските народи първите метали, които получили значение на пари, били желязото в Гърция и медта в Рим. Желязото и медта изтикват добитъка като оръдие на обръщението постепенно, съразмерно с разпространението знанията за добиването на тези метали и поевтиняването им. Причината на изтикването добитъка като оръдие на размяната от желязото и медта, се заключава в това, че тези метали бидейки, както и добитъка, предмет на общо разпространено употребление в качеството си като материал за оръжие, имат преимущество пред добитъка, който се състои в голямата им делимост и свойството им за съхранение. Добиването на златото и среброто и употреблението тези метали за пари се явило най-напред в държавите на предна и средна Азия, където се развива най-древната култура. От тук, чрез войните и търговските отношения, благородните метали са се разпространили в страните около Средиземното море, където най-напред се е зародила културата на европейските народи. Заедно с това народите на античния културен свят в Европа пристъпили и сами към добиването на благородните метали, но предполагат, че добиването на златото у тях никога не е достигнало размерите на онова при азиатските народи. Сравнително по-значително било добиването на среброто. Първоначално благородните метали са се употребявали тук единствено като предмет на разкош. Но колкото повече се е развивало народното стопанство и международната търговия, колкото по-често са се случвали големи изплащания, толкова по-удобно е било да се употребяват за размяна по-скъпите метали. По такъв начин златото и среброто постепенно взели да се употребяват като оръдия при обръщението и като платежно средство и преди да започнат да се секат от благородните метали пари, те са ги употребявали като оръдие в размяната по теглото им. Естествено е, че среброто, бидейки много по-евтин метал, предшества златото, като общо разпространено средство в размяната.