Понятие за поземлена рента

Земята и нейните естествени свойства се разглеждат в политическата икономия в три отношения: 1) земята владее сили за произвеждането полезни за човека растения; 2) тя съдържа в своите недра ценни материали, както: металите, каменните въглища, газ и пр., които служат за непосредствено потребление или доставят на промишлеността сурови материали и спомагателни средства на производството; 3) тя служи като място за заселването на хората и за стопанствените предприятия.
Силите на земята за произвеждането на растенията са разпределени неравномерно, поради което плодородието на различните почви съвсем не е еднакво. Свойствата на почвата, от които зависи плодородието, са на девствените почви съвършено дар от природата, на обработените почви - отчасти дар на природата, отчасти резултат от вложения в земята труд.
Заключените в недрата на земята металически и минерални богатства съставляват всецяло дар на природата, но изобилието и качеството им в различните поземлени участъци са твърде различни.
Като място за заселване земята представлява по различните места нееднакви жилищни и стопанствени удобства. Местонахождението на поземления участък определя също така удобството за ползуването от земята за селската и минералната промишленост, затова че от положението на участъка зависят по-големите или по-малките разходи за добиването на необходимите за производството предмети и за продажбата на приготвените продукти. Благоприятното в икономическо отношение местонахождение на участъка е много повече резултат на човешката дейност, отколкото дар на природата и при това твърде рядко и в твърде незначителна част е резултат от дейността на този, който се ползва от това удобно положение. То се явява като резултат от дейността на цялото общество и произхожда от общото стопанствено развитие на народа.
Различието в естествените качества на земите, плодородието, богатството на рудниците, местонахождението на поземлените участъци, разстоянието им от пътищата за съобщение и много населените пунктове имат за следствие, че земи с еднакъв размер, при еднакви разходи върху тях на труд и капитал, принасят на притежателите им различни доходи; и заедно с това, тази зависимост на доходите на земевладетелите от различието на преимуществата на поземлените участъци създава особени условия за статиката и динамиката на дохода от земята, който се нарича в икономическата наука поземлена рента.
Притежателя на земята, като я дава под наем, получава арендна заплата. В арендната заплата могат да се заключават различни плащания: за ползуването от постройките, земеделските оръдия, машините, добитъка; поземлената рента съставлява само тази част от арендната сума, която се плаща за предаването в ползуване стопанствено полезните свойства на земята. За да отделим тук поземлената рента трябва да се извади от арендната заплата сумата, която е равна на пазарния процент за дадения в ползуване капитал.
Като води стопанството собственика сам, без работници, или с помощта на наемни работници, то в дохода, който той получава, поземлената рента е смесена с работническата заплата, предприемателската печалба и процента на разходвания капитал. Поземлената рента съставлява тук разликата в доходите на собствениците на земята, доколкото тази разлика произтича от икономическите преимущества на поземлените участъци, а не от различието на стопанствените способности на земевладетелите и нееднаквостта в разхода в труда и капитала.
Дефиницията за поземлената рента, направена от Рикардо, до сега е най-употребителната в икономическата наука, а за това не е излишно тя да се разгледа. Поземлената рента, по Рикардо е възнаграждение на собственика за принадлежащата му „първоначална" сила на земята. Това несполучливо изражение, което няма връзка с неговото учение, е дало на някои писатели повод да утвърждават, че рентата, която дава земята вследствие на вложения в нея труд и капитал, трябва да се счита не рента, а печалба. Американският икономист Кери отишъл още по-далеч и утвърждавал, че рента, в смисъл на Рикардо, не съществува, понеже всека рента е резултат от разходвания от предшестващите поколения труд. За тази мисъл са се захванали Бастия и други икономисти, като виждали в нея най-силен аргумент за защитата на частната поземлена собственост и поземлената рента.
От същността на Рикардовото учение неоспоримо следва, че автора виждал рента не само там, където тя произлиза от първоначалните сили на земята (подобно ограничение на рентата няма смисъл вече само по това, че изследването и отделянето на такава рента е невъзможно), но и там, където тя се явява като резултат от изразходвания за подобрението на почвата труд. Великият ученик на Рикардо, Дж. Ст. Мил, справедливо забелязва, че щом един път капитала е вложен в земята и се съединил с нея, капитал вече няма; той е потребен, унищожен. Вместо капитал земевладетелят има сега земя от известно плодородие и тя му дава също такава рента и по тези същите причини, както ако би от самото начало притежаваше тази степен от плодородие, каквато изкуствено й е придадена.
По-нататък трябва да се отбележи, че изследването от Рикардо на поземлената рента е приспособено към начините на експлоатацията на земята в Англия, където добиващата промишленост е поставена на капиталистическа основа. Селското стопанство в Англия се води от капиталисти-фермери. Фермерът не взема земя в аренда ако тя не обещава да му даде процент от печалбата на капитала, близък към този размер, какъвто може да получи в каквото и да е друго промишлено занятие. А затова, фермерската рента плаща се само от такава земя, която дава по-голяма от обикновената печалба на употребяемия капитал. Цялото изследване на Рикардо е приспособено към фермерската рента, и само с това се обяснява неговото положение, че поземлена рента дават само земите, експлоатацията на които принася по-голяма от средната печалба, и рентата е „връхнината от дохода над обикновената печалба". Но ако имаме предвид не една само фермерската рента, а рентата въобще като доход, който зависи от факта, че съществува собственост върху земята, то трябва да се приеме направената от нас квалификация на рентата, като разлика в доходите на притежателите на земята, доколкото тази разлика произтича от икономическите преимущества на поземлените участъци. Двама притежатели на земя, които водят самички стопанство, могат да получават по-малко от обикновената печалба на употребения капитал. Но ако дохода на единия от тях превишава дохода на другия, благодарение на качествените преимущества на поземления участък, то връхнината от дохода е дадена от земята, а не от капитала; доходът обаче, който се извлича от факта, че има владение върху земята, носи в науката наименование поземлена рента. За да се изясни понятието поземлена рента трябва да се направят следните забележки - поземлената рента е доход, който се извлича от собствеността върху земята. От тук следва, че рентата съставлява първо: доход, който се получава за предаването в ползване стопанствено полезните свойства на земята; второ, при експлоатацията на поземлените участъци, рентата съставлява тази част от дохода им, която представлява от себе си връхнина над дохода на най-малодоходните от експлоатираните земи, доколкото тази връхнина зависи от стопанствените преимущества на поземления участък. Този втория вид поземлена рента не би изисквал никакви по-нататъшни обяснения, ако най-малодоходните земи не можеха да дават по-голям процент от печалбата на употребения капитал, какъвто обикновено принасят занятията на обработващата и търговската промишленост. В действителност това е така и в континентална Европа, където съществува по-голямо число земеделци-собственици и където мнозина чифликчии сами се занимават със стопанство, се обработват земи, които не само не принасят обикновената в страната печалба, но които дават даже по-малка печалба. В дохода, който се получава от собствената експлоатация на най-лошите земи, които не дават повече от обикновената печалба или които дават по-малка от нея, няма елемент от поземлената рента, понеже този доход трябва да бъде причислен към дохода от труда и капитала. Но тази земя, която дава макар и по-малко от обикновената печалба, но по своите свойства е по-висока от най-лошата от обработваемите земи, принася вече рента. Че тази връхнина от дохода на притежателя на по-добрата земя над дохода на притежателя на по-лошата от експлоатираните земи трябва да се счита за рента, следва от това, че тя не може да бъде сведена нито към труда, нито към капитала, а зависи единствено от факта на владението върху земята, от този факт, че едно лице е притежател на по-добра, друго - на по-лоша земя. И така, най-малодоходните от експлоатираните земи, когато те не принасят повече от обикновената печалба, рента не дават. Всичките останали земи, които имат тези или други икономически преимущества пред споменатите земи, дават рента.
Теоретически може да си представим такова положение на работата, когато всичките земи дават рента. Това би могло да има място, ако цените на продуктите на добиващата промишленост биха били такива, щото експлоатацията на най-малодоходните земи биха принасяли повече от обикновената печалба. В този случай връхнината над обикновената печалба, която дават най-малодоходните поземлени участъци, не може да бъде сведена към никакъв друг доход, освен към дохода от собствеността върху земята; а за такъв доход е установено в науката названието поземлена рента.
Като обяснихме понятието поземлена рента, преминаваме към изследването условията на нейната височина. Такова изследване ще направим отначало за поземлената рента, която се извлича от земеделската промишленост, след това за поземлената рента, която се извлича от минералната промишленост, и най-после за поземлената рента, която се извлича от застроените места. Първият вид рента се нарича селскостопанствена рента; втория - минерална рента; третия - рента от земята под постройки.