Условия за височината на поземлената рента – Част 1

Първото условие, от което зависи височината на селскостопанствената рента, е отношението между търсенето на стопанствено полезните свойства на почвата и предлагането им.
Как се изразява в действителност това отношение. Рикардо представил по този предмет следната схема. В страна, в която започва културата с незначително население преди всичко встъпва във владение и се обработва най-плодородната почва. Нарастването на населението води към увеличение търсенето на средствата за съществуване и към обработването почвата от по-малко плодородие, почвата от втория клас. Щом това се случи, на почвата от първия клас възниква поземлена рента и височината й ще се равнява на разликата в количеството на продукта, което се получава от дадена единица пространство при равни разходи на производството, от двата разреди на почвите. При привличането към обработване почвата от третия клас възниква също така рента върху почвата от втория клас, височината на която съответствува на разликата в количеството на продуктите от двата последни класа на почвата и в същото време рентата на първия клас се увеличава с цялата величина на рентата от втория клас. По същия начин, постепенно, с нарастването населението и преминаването към по-лошите почви, все по-голямо пространство от обработваемите земи ще принася рента и заедно с това рентите ще нарастват. Височината на поземлената рента от всяка почва, във всяко дадено време, е равна на разликата в количеството на нейния продукт и продукта на най-лошите от обработваемите почви при равни разходи на производството.
Увеличеното търсене на продуктите на почвата може да бъде покрито вместо чрез обработването на нова почва от по-малко плодородие, също така чрез по-голямо прилагане на труда към старата почва и с получаването чрез това на по-голямо количество продукт. Но тук изпъква закона на земеделието, по който усиленото подобрение на почвата чрез труда, при неизменна селскостопанствена техника, привежда рано или късно, към тази граница, когато всяко увеличение на труда и капитала дава относително по-малко количество продукт. При достигането на тази граница, се явява често повече полезно да се премине към обработване на по-лоша почва вместо да се усили прилагането на труда и капитала към експлоатираната вече почва.
Както различията в плодородието на почвите образуват рента и нейната височина, съвършено аналогично на този начин се създава рента чрез друг елемент на стопанствената полезност от почвата, чрез нейното местонахождение. От местонахождението на почвата зависи стойността на превозването на необходимите за производството предмети и продажбата на произведените продукти, когато в същото време, цената на едно и също пазарище ще бъде еднаква, както за продуктите, които са пренесени от най-отдалечените участъци, така и за продуктите на най-близките участъци. Притежателите на най-близките към пазарището участъци получават по-голям доход сравнително с притежателите на отдалечените участъци; и тази разлика в техните доходи, която зависи от местонахождението на участъка, съставлява рента. Различието в местонахождението на поземлените участъци по отношение към пазарището се заключава не единствено в разстоянието, а също така в пътищата за съобщение. От два участъка с равно плодородие, които се намират на равно разстояние от пазарището, единият може да има добри пътища за съобщение (канал, плавателна река, железница), другия - неудобни. Тогава притежателят на удобно разположения участък получава по-голям доход. С една реч, в икономическо отношение най-близък към пазарището участък се смята този, който се ползува с най-малка стойност на транспорта.
Схемата на Рикардо за заемането на земите, по която населението заема отначало най-плодородните почви, а след това съразмерно с нарастването на населението, се извършва непрекъснат преход към по-лошите почви е извикала много основателни възражения. Пръв се изказал против нея американският икономист Кери в книгата: „The Past, the Present, and the Future", и след това в друго съчинение, преведено на руски език: „Руководство к социальной науке". Кери, като се основава на собствени наблюдения в Америка и на големия материал, който той събрал от различни страни, показал, че обикновения ход на заемането земите от пионерите е съвършено обратен на Рикардовото предположение. Преселниците винаги заемат земя във върховете на долините, където слоя на растителната почва е тънък, земя, която лесно се разчиства и която не иска изсушаване. После, с нарастването на населението, богатството, кооперацията, които усилват властта на човека над природата, те се спускат все по-ниско и по-ниско, като очистват и изсушават плодородните ниски местности. Най-богатата почва винаги се намира в коритото на реката, а затова трябват значителни усилия, за да се изсуши, разчисти и приготви за експлоатация. Това става възможно само когато населението достигне голяма гъстота, развита техника и големи капитали. Най-плодородните райони на Америка, които изобилствуват с растителни съкровища, стоят необработени. Техните грамадни гори, техните савани покриват почвата всека година със своите останки, които, като са се насъбрали в течение на многогодишното съществуване на света, образуват дълбока тлъстина от растителен чернозем - тази драгоценна почва, която очаква само ръцете на човека, за да прояви всичкото богатство на своето неизтощимо плодородие. Само долината на Ориноко, както утвърждават, може да прехрани всичкия човешки род. Такива богати земи, като остават досега почти незаети, не принасят полза на човека; и то затова, че природата тук е извънредно могъща. Ще останат ли те завинаги безполезни? В отговор на това може да се каже, че препятствията, за да се заемат не са по-малко от тези, които две столетия по-преди са се представлявали при заемането богатите ливади на Ланкашир или тези, които сега трябва да се преодоляват от западните емигранти, когато те се заемат с обработването на богатите ливадни пространства. В началото човек винаги е слаб, а природата представлява силно съпротивление. Но с течение на вековете той добива възможност да комбинира своите усилия със съседа, неговата сила се увеличава и с всека крачка напред, като започнем с опитомяването на коня до откриването на електричеството, той може с голям успех да обръща против природата тези от нейните сили, които той подчинил под себе си.