Условия за височината на поземлената рента – Част 2

Наличността на огромните пространства от най-плодородните земи, които са още почти незаселени или макар и заселени необработвани, има за човечеството тази грамадна важност, че с експлоатацията на тези земи продуктите ще се получават от тях при намалено количество труд, даже при условия на неподвижност в селскостопанствената техника. И това обстоятелство има значение не само за страните, където се намират необработени най-плодородни пространства на земята, но и за държавите, които внасят сурови продукти от такива страни, тъй като благодарение на увеличената производителност на труда вследствие само на преминаването към обработване на по-плодородните почви, страните, които внасят у себе си земеделски продукти, имат възможност да ги получават по-евтино, т.е. да дават за тях по-малко количество труд.
Що се касае за страните със значителна гъстота на населението, каквито например съществуват сега в Западна Европа, то и тук разширението площада на обработваемата земя не всякога се съпровожда с преминаване към по-лоши почви. Но главните причини в такива страни са други, от колкото в страни с рядко население. В последните - най-важните препятствия за заемането на плодородните земи е недостатък от капитал, кооперацията, слабата власт на човека над природата. В местата обаче с гъсто население, разширението площада на обработваемата земя се съпровожда често с преход към по-плодородните почви, благодарение, преди всичко, на изменението физическите свойства на почвата и прогреса на агрономическите знания. Каква зависимост съществува между изменението физическите свойства на почвата и разширението експлоатацията на земята върху по-добри почви, ще бъде обяснено по-долу, при изложението възраженията на Родбертус против едно от най-важните положения на теорията на поземлената рента от Рикардо, което се заключава в това, че производителността на земеделския труд постоянно се намалява. Тук също като се ползуваме от класическото съчинение на Иполит Паси: ,,Des systemes de culture et de leur influence sur l`ekonomie sociale", ниe ще укажем на зависимостта на факта на преминаването към по-добри почви от прогреса на агрономическите знания.
Подробните изследвания на Паси, както и на Кер, доказват, че не само в началото на цивилизацията, но и в дългия ред на последните векове заемали често земи малко плодородни, а земите, които са лежали наред с тях, с високо плодородие останали необработвани. Но което е особено ново в книгата на Паси, това е доказването, че и в настояще време, даже в Западна Европа, разширението площада па обработваемата земя не рядко се съпровожда с преминаването към по-добри почви. От неговите изследвания се оказва, че земите, които няколко десетилетия по-преди, при предишните агрономически знания, са се считали за безполезни, в настояще време се сметат най-много плодородни и принасят най-голям доход. Такива са например в настояще време тези почви, които се състоят от кремъчни и песъчливи пластове. Дълго време, казва Паси, тези почви, при по-малко усъвършенствани способи за обработването на земята, са се смятали за по-малко удобни за израстването на хлебни растения, отколкото тези, където преобладава глината и следите от пренебрежението към тези почви досега съществуват в езика. За да могат те да влязат в употреба, трябвало да се научат да ги подобряват. В настояще време тези земи се ценят повече и повече не само в Белгия. В Англия, например, където земята се дава средно от 22 до 25 шилинга за акр, земите, които преди са се считали за неудобни и малко плодородни, се дават сега по 30 и 35 шилинга за акр. Паси прави твърде важно показание, че разделението на земите на три класа, класифицирано от френския кадастър през 20-те и 30-те години на настоящото столетие, съвсем не съответствува, вследствие на извършения прогрес в селскостопанствената култура, на съвременното положение на делото. Има пясъчни земи, които отскоро са влезли в обработване, които в настояще време дават най-висока рента. И така, виждаме, че даже в такава стара страна както Франция, с повече от двадесет века цивилизация, някои земи, за обработването на които не помислили още в текущото столетие, в настояще време заели мястото на най-плодородните почви.
Като показахме грешката на Рикардовия възглед по отношение хода на заемането на земята, който оказва влияние върху динамиката на величината на поземлената рента, преминаваме към пояснението на по-нататъшните условия за височината на поземлената рента.
При господството на натуралното стопанство, когато или съвсем не съществува размяна, или тя представлява нищожни размери, както това е било в древния свят, в средните векове и у съвременните народи, които не са излезли от патриархалния бит, поземлената рента се изразява в продукти и височината й, за всеки даден участък и дадено време се определя при отсъствието на размяната изключително, при малко развита размяна почти изключително, от разликата в плодородието между почвата на даден участък и най-лошата от обработваемите почви. Местонахождението, при отсъствието на размяната, не играе роля в образуването на поземлената рента. Но съразмерно с развитието на разменното стопанство, изпъква повече и повече значението на паричната рента и височината на рентата в стопанствата, които произвеждат за размяна, се определя не само от плодородието и местонахождението на участъка, но също така от цената на продуктите. При дадено плодородие и дадено местонахождение на участъка, паричната рента, която се получава от него, зависи от цената на продуктите. Колкото е по-висока цената на продуктите, толкова, при равни останали условия е по-голяма паричната рента и обратно. Следователно, ако изразената в продукти височина на поземлената рента на всека почва, във всяко дадено време, е равна само на разликата в количеството на нейните продукти и продуктите на най-лошите от обработваемите почви при равни разходи на производството, то изразената в пари височина на поземлената рента на всяка почва се определя не само от тази причина, но също така и от цената на продукта. Рентата в продукти може да си остава предишната, когато в това време паричната може да се повиши и понижи, от което класата на земеделците става по-богата или по-бедна. По такъв начин, наред с първото общо условие, което определя височината на паричната поземлена рента и което се заключава в отношението между търсенето на стопанствените полезни свойства на почвата и тяхното предлагане, съществува още второ общо условие за височината на паричната поземлена рента, което се състои в цената на продуктите. Търсенето на полезните свойства на почвата определя при дадена селскостопанствена техника, пространството на обработваемата земя, а качеството на съществуващите почви и пространството на всеки клас на почвите зависи от разликата в преимуществата на обработваемите участъци, от разликата в рентите които се получавате от тях. При дадена цена на земеделските продукти, разликите на рентите в продукти от различните участъци изразяват от себе си също така разликите на паричните ренти. При дадена разлика на рентите в продукти, височината на паричната поземлена рента от всеки даден участък се определя от височината на цената на продуктите от почвата.