Методът на изследване явленията на разпределението

В учението за условията, които определят цената на материалните предмети, ние излизахме от положението, че всеки се старае по възможност по-скъпо да продаде и по възможност по-евтино да купи, което, при свободната конкуренция, дава на съперничеството главната роля в установяването на цените. Такова също положение трябва да бъде прието за основа в анализа на условията, които установяват в съвременното общество размерите на работническата заплата, предприемателската печалба, поземлената рента, процента.
Действително, това пресилване има в областта на разпределението на националния доход не толкова всеобемно прилагане, както в установяването цените на материалните предмети. Тук, наред с егоистическите мотиви, действуват също така и нравствени мотиви: любов към ближния, много по-развито в сравнение с обикновеното, разбиране на правото и задълженията. Тези нравствени мотиви заставят понякога предприемателя да дава на работника по-висока от пазарната заплата; по тези същите мотиви лицето дава заем без проценти или за по-малки проценти, отколкото позволяват пазарните, отдава земята на селяните за по-малка от пазарната арендна заплата. Но в съвременното общество действието на алтруистическите мотиви в икономическите отношения е твърде нищожно в сравнение с действието на личния интерес. Личният интерес остава досега не само главния, но почти изключителния мотив в икономическите отношения. А за това и дедуктивните заключения от пресилването, че всеки се старае по възможност по-скъпо да продаде и по възможност по-евтино да купи, в общо правило, напълно са сходни с действителността.
Като направихме тези предварителни забележки, преминаваме към разглеждането на всеки от четирите вида промишлени доходи.