Понятие за работническа заплата

Работническата заплата е възнаграждение за дадената в ползуване работна сила. Работниците в производството на материалните продукти могат да бъдат разделени на две класи: висша - управителите на предприятията, инженерите, техниците, агрономите, и нисша, където физическият труд има преобладаващо значение. Когато говорят за работническата заплата обикновено имат предвид възнаграждението на втората категория работници. В по-нататъшното изложение изражението „работническа заплата" ще се употребява в такъв ограничена смисъл.
Политическата икономия, която се е развила най-главно въз основа на явленията в Западна Европа, е обърнала голямо внимание на въпроса за работническата заплата. Причините за това са понятни. Работническата заплата съставлява единствения доход на голяма част от населението на съвременните западноевропейски държави. Вследствие на техниката на тамошното производство - обширното прилагане на машините, развитието на едрото производство и вследствие на стопанствения строй, който се основава на частната собственост върху средствата на производството и конкуренцията, количеството на населението, което живее на работническа заплата, постоянно се увеличава и абсолютно, и относително. Заедно с това, в стопанственото положение на работническите класове изпъкват с особена очевидност най-важните слаби страни на действащата икономическа система. Те са дали основа за сериозни нападки върху тази система, които са се изразили, най-вече в стремления към съществените й реформи. Затова от всичките въпроси, които поставя политическата икономия на съвременната западноевропейска култура, нито един не представлява такова важно значение, като въпроса за работническата заплата.
Работническа заплата в съвременния обем на нейното прилагане е продукт на новата история. Тя не е съществувала нито в робската, нито в крепостническата организация на труда. От времето обаче на свободата на труда обемът на нейното прилагане се увеличава съразмерно с експроприацията на земите у селяните, съразмерно с нарастването на населението в селската среда без разширяването площта на селската земя и най-вече съразмерно с нарастването на едрото капиталистическо производство, което изтиква занаятчийската деятелност и другите дребни форми на производството.
За съществуването на работническата заплата са необходими две условия. Първо, трудът трябва да бъде свободен; второ, работникът трябва да бъде лишен от материалите и оръдията на труда или да ги има в количество, което не е достатъчно за извличането от самостоятелната промисъл необходимите средства за съществуване. Като ги няма оръдията на труда или като ги има в недостатъчно количество, работникът е принуден да продава своята работна сила. Такъв работник прилага труда към чужди средства на производството, които се намират в разпореждането на предприемателя. В действащата стопанствена организация, която е основана на свободната конкуренция, работната сила се явява като стока, за цената на която се явява борба между продавачите и купувачите. Резултатът на тази борба се изразява в тоз или друг размер на работническата заплата. В съвременния стопанствен строй трудът се явява също такава стока, както и всичките останали материални стоки. Това приравнение на труда към материалните стоки има много неблагоприятни последствия. Особените свойства на труда като стока се намират в неразривната връзка на труда с личността на работника, поради което условията, на които е продадена работната сила, са условия за съществуването на самия работник. Това обстоятелство създава за икономическото законодателство настоятелна необходимост да приеме мерки за възможното облекчение на неблагоприятните за масата последствия, които произлизат от приравнението на труда към останалите материални предмети.