Условия, които определят величината на работническата заплата – Част 1

В понятието за величината на работническата заплата трябва да различаваме абсолютна и относителна нейна величина.
Абсолютната работническа заплата е количеството от пари или продукти, които получава работникът в размяна за дадената от него в ползване работна сила.
Относителната работническа заплата изразява участието на работника в продукта на неговия труд сравнително с участието в него на предприемателя или, с други думи, изразява отношението на необходимия труд към принадения труд.
За разбирането на икономическите явления твърде важно е да не се смесват тези два вида работническа заплата. От раздела за производството вече знаем, че работническата заплата при малката производителност на труда може да бъде относително висока, абсолютно ниска. Тук недостатъкът в предметите за потребление от работническата класа се съпровожда със скъпия труд за предприемателя; при абсолютна ниската работническа заплата тук е ниска и печалбата. Противоположен пример е в Североамериканските съединени щати. По-нататък вече знаем, че абсолютната работническа заплата може да се повдига без да се увеличава и даже с понижение на относителната работническа заплата; и обратно, абсолютната заплата може да си остава предишната и даже може да се понижи, а относителната заплата може в същото време да се увеличава. За предприемателите има значение само относителната работническа заплата. Колкото тя е по-ниска, толкова по-голяма е тяхната печалба. За материалното благосъстояние на работническата класа най-вече съществена е абсолютната работническа заплата, количеството на получените от него предмети за потребление. Но не малко значение има за тази класа също така и относителната работническа заплата. Това значение се изразява първо в това, че колкото е по-висока относителната работническа заплата, толкова са по-тесни рамките за увеличението на абсолютната работническа заплата. Второ, колкото е по-ниска относителната работническа заплата, толкова по-малка част получава работническата класа от националния продукт, толкова тази класа е по-бедна в сравнение с класите, които получават рентни доходи и другите професионални класи, които печелят доходите си не с физически труд. Понятието богатство и бедност е относително. То има място само при различието на имуществените положения. Това понятие се определя не от количеството на предметите за удовлетворение на потребностите и удобствата на живота, а произлиза от сравнението на това количество с други от същия род. Човек, който се счита в България за богат, би заел в Англия, по своето имуществено положение място в средния клас. В средата на една и съща нация богатството на едно лице или класа се изразява в относителната част на това лице или класа в общата маса на националното имущество, независимо от това какво количество от удобства и наслаждения може да достави тази част на нейния владетел. Затова, ако би абсолютната работническа заплата на работническата класа и да се е повдигнала, и в същото време ако би се е понижила относителната част на работниците в националния продукт (относителната работническа заплата), то работническата класа би станала по-бедна, имуществената разлика между него и висшите класи би станала по-голяма.
Когато употребяват израза „работническа заплата" като говорят за нейните размери, повдигане и понижение, без да означават, че имат предвид относителната работническа заплата, подразбират абсолютната работническа заплата. Величината на работническата заплата може да бъде изразена или в пари, или в предмети за потребление, които добива работникът за паричната заплата. Работническата заплата, която е изразена в първата форма, се нарича номинална или парична работническа заплата; която е изразена във втората форма - реална работническа заплата. Само последната дава точно понятие за материалното положение на работника. Паричната форма на работническа заплата може да служи само при сравнение величината на работническата заплата в различните отрасли на промишлеността на едно и също пазарище и в едно и също време. Ако сравнението обхваща различни пазарища и времена, непременно трябва да имаме работа с реалната работническа заплата.
Когато говорим за условията, които определят величината на работническата заплата, трябва да разгледаме първо причините, от които зависи работническата заплата въобще за всеки труд и второ, причините за разликата, която съществува между заплатата на различните работи. Тези два въпроса е по-удобно да се разгледат отделно един от друг, и при излагането на условията, които определят работническата заплата да се говори отначало така, като че ли не съществува никакъв друг род труд, освен простия, „черния" труд с еднаква тежест и неприятност.
Първото условие от тези, които определят величината на работническата заплата, се явява стойността на производството на труда или, другояче казано, стойността на жизнените средства, които са необходими на работника за възстановяване на всекидневната изхарчена от него сила и за поддържане на семейството. Стойността на производството на труда се явява минималната граница, по-ниско от която не може за продължително време да падне работническата заплата. В противен случай работниците биха станали твърде скоро неспособни за труд и на обществото му предстои смърт от глад. Сумата на жизнените средства, които безусловно са необходими за съществуването на работническото семейство, не е еднаква в различните климати. В топлите страни хората се нуждаят от по-малко количество дрехи, топливо, храна, отколкото в студените страни. По-нататък, маса от необходимите жизнени средства се намират в зависимост от привичките и културата на народа. Средният руски работник не може да понесе условията на живота на самоеда; средният английски работник ще заболее от храната на руския селянин. Затова, размерът на минимума на средствата за съществуване е друг в Русия, отколкото в Германия; в Германия е друг, отколкото в Англия и Франция.
Навсякъде работническата заплата повече или по-малко е по-висока от тази минимална граница. И то затова, че работническите класи имат освен поддържането на живота и други потребности, които са се изработили исторически и са станали обикновени. Този обикновен на работническата класа начин на живеене (Standard of life, Lebensmasstad) е твърде различен в разните страни. Най-скъп е той в Америка, а в двата напреднали народи на Европа - англичаните и французите. Голямото влияние на обикновения начин на живеенето на работническата класа върху величината на работническата заплата се заключава в това, че стремлението за понижението му среща най-енергично съпротивление от работниците. В това отношение даже в страните, където няма работнически съюзи и развита практика за стачки, между работниците като че ли съществува мълчаливо съгласие. Изисква се голямо разстройство на националното стопанство, общо и продължително намалено търсене на труда, за да бъде принуден работническия клас да влоши привикналия му начин на живеене. По такъв начин, наред със стойността на производството на труда като фактор, от който зависи минимума на работническата заплата, обикновеният начин на живеене на работническата класа оказва също така съществено влияние върху величината на работническата заплата, но значението на втория фактор няма абсолютния характер на първия. При появяването на особено неблагоприятни обстоятелства за труда работническата заплата може да падне по-ниско от обикновения начин на живота на работниците. При благоприятни обстоятелства, при решително изменение на отношенията на търсенето на труда към предлагането му в интереса на работниците, работническата заплата се повдига по-високо от обикновената в дадено време норма. И ако последното продължава толкова дълго време, щото новата жизнена обстановка стане обикновен начин на съществуване на работниците, то това повишено равнище на жизнената обстановка, вследствие на енергичното му закриляне от работниците, може да се запази и при преминаването на извикалите го благоприятни за труда стопанствени обстоятелства. По такъв начин между величината на работническата заплата и обикновения начин на живота на работниците съществува взаимодействие, което толкова повече клони към ползата на работниците, колкото повече те са организирани, колкото повече те проявяват единство в действията против влошаването на тяхната обикновена жизнена обстановка.