Условия, които определят величината на работническата заплата – Част 2

Трето обстоятелство, което определя величината на работническата заплата при условие на съперничество, както в средата на предприемателите, така и в средата на работниците, се явява отношението между търсенето на труда и предлагането на труда. Търсенето на труда показва от самосебе си количеството на работниците, което се изисква от промишлените занятия. Предлагането на труда показва количеството на лицата, които искат работа под наем.
Ако търсенето на работниците се увеличи сравнително с предлаганото на работната сила, която в даден момент се намира на лице, работническата заплата има тенденцията да се увеличава; в противния, случай работническата заплата има тенденция да се понижи и нерядко действително се понижава. Вследствие на постоянните промени, които стават в количеството на търсенето на работниците - както в отделните промишлени отрасли и местности, така и въобще: по причина на неплодородие, кризи, застой в делата - работническата заплата се подлага на чести, но незначителни колебания.
Такова е влиянието във всяко дадено време на търсенето и предлагането на труда върху величината на работническата заплата. Сега да погледнем върху движението на отношенията между търсенето и предлагането на труда, което става в съвременната действителност, и върху значението на това движение за размерите на работническата заплата.
Ако търсенето на труда нараства по-бързо от наемното работническо население, работническата заплата се повдига; в противния случай и когато в работническия класа отсъства организация работническата заплата се понижава. До епохата на машинното производство икономическата история представлява примери от общо и продължително нарастване търсенето на труда в най-силна степен сравнително с увеличението на работническото население. Така например, в първата половина на XVIII столетие работническата заплата в Англия постоянно се е повдигала, вследствие на бързото натрупване на капитала. Но тогава едрата промишленост само започвала или, по-точно казано, едра промишленост в смисъл на машинно производство още не е съществувала. Промяната в технологическите процеси на производството напредвала бавно, а с това заедно бавно се изменял и състава на капитала; доколкото се увеличавало натрупването на целия производителен капитал, дотолкова се увеличавал и изменяемия капитал, а следователно, съответствено нараствало и търсенето на труда. Съвършено друго виждаме в настояще време, в епохата на машинното производство; и колкото повече е развито в една страна машинното производство върху основата на наемния труд, толкова по-малко е съответствието между натрупването на капитала и нарастването на търсенето на труда.
В страните с развита машинна промишленост, главни представители на които в Европа са Англия и Франция, техническите усъвършенствувания вървят с такъв бърз ход, че без да се гледа на растящото в грамадни размери национално богатство и функциониращия в производството капитал, изменяемата част на капитала непрекъснато се изменя в низходяща прогресия относно постоянната му част, търсенето на труда се увелича твърде бавно и отива или приблизително в еднакво равнище с нарастването на работническото население, както в Франция, или закъснява от нарастването на работническото население, както е в Англия. Затова, без да се гледа на колосалното нарастване на националното богатство на Франция в течението на XIX столетие, средната реална работническа заплата представлявала тук толкова бавно увеличение, че размера й в настояще време само малко превишава заплатата в началото на столетието; в Англия обаче реалната работническа заплата се понижила включително до края на 40-те години, т.е., до времето на разпространението съюзите в средата на работническата класа и само от това време малко се е повдигнала.
Единствената страна с развита едра промишленост, където търсенето на труда постоянно и значително е надпреварило предлагането на труда, е Северна Америка, поради което тук работническата заплата е по-висока отколкото където и да е другаде. И това става благодарение само на това, че увеличението на населението в Северна Америка не се съпровожда от съответното увеличение на наемната работническа класа. Благодарение на огромното количество държавна земя, която се раздава в известни малки размери (25 акра) за нищожна заплата на преселниците, състоянието на наемния работник тук е преходно. Като поработи, няколко години под наем и като направи спестяване от значителната работническа заплата (средната дневна заплата на селския работник е 2 долара), работникът се отправя на запад и става дребен селски стопанин. Но ако населението на Северна Америка вследствие на емиграцията ще нараства така също силно, както и досега и в същото време не се измени икономическия тип на живота, то всичките свободни държавни земи ще бъдат заети и стопанственото положение на Съединените щати ще се приближи към западноевропейското. Ето данни на Джифън (Jorn. of the Statist. Society, 1879) за нарастването на населението и богатството в Съединените щати от 1790 до 1870 година.
В завършването на думата за търсенето и предлагането, като един от факторите за величината на работническата заплата, трябва да се укаже на прямата зависимост на търсенето на работниците от продължителността на работния ден. Разбира се, колкото е по-кратък работния ден, толкова по-голямо количество хора трябва за обработването на земята и суровите материали на производството. А затова, съкращаването на работния ден води към намалението на излишното население, към намалението числото на просяците, които желаят да работят, но не могат да намерят работа. Съкращаването на работния ден е едно от най-действителните средства в реда на мерките, които се приемат, за да се достави на работниците работа и за практическото разрешение "правото на труда" "droit au travail"). С намалението и изчезването на излишното население се увеличават шансовете на работническата класа за повдигането на работническата заплата.