Формите на работническата заплата

Възнаграждението за предаването на работната сила се проявява в различни форми. Преди всичко, по рода на ценностите, с които се изплаща възнаграждението на работника, се различават: натурална и парична работническа заплата. Първата се изплаща с предмети за потребление, каквито са: храна, жилище, топливо, осветление, дрехи и пр., втората - с пари.
В това време, когато на нисшите степени на народностопанственото развитие, при господството на натуралното стопанство господствува натуралната работническа заплата, с развитието на паричното стопанство и живата размяна, с достигането от работническата класа на политическата свобода и разпространението в него чувствата на независимостта, тя повече и повече се изтиква от паричната работническа заплата.
По-нататъшното различие на работническата заплата се основава на това, каквото се приема като мащаб за изчисление на спечеленото от работника. Тук главните форми са: срочната работническа заплата, работническа заплата на парче и участие в печалбата.
В срочната работническа заплата за мащаб се приема времето (ден, неделя, месец, година). Ползите от такъв мащаб за работниците се състоят в определеността на договора, вследствие на което по-лесно се избягват споровете между работодателите и работниците, които от рано могат да пресметнат своя доход. Неудобствата от тази форма на работническата заплата, както за предприемателите, така и за цялото народно стопанство, се заключават в това, че работниците съвършено не са заинтересовани от резултата на своя труд и затова тяхната работа не достига необходимата интензивност.
Тази противоположност в интересите на работниците и работодателите намислили да я разрешат по такъв начин, като заинтересуват работниците в продуктите на техния труд, чрез работническата заплата на парче. Но резултатите не оправдали очакванията. Работническата заплата на парче намира с труд прилагане за себе си в тези производства, където качеството на стоката зависи от изкуството на работниците. Тъй като при такава форма на заплатата е в интересите на работника да приготви в течение на известно време по възможност по-голямо количество продукти, то от това страда количеството на стоката, поради което работническата заплата на парче става неудобна за стопаните, които не винаги могат да контролира качеството на продуктите и, заедно с това, води към непрекъснати и нелеко разрешими спорове. От друга страна в тези производства, където по технически условия прилагането й е полезно за работодателите, тя се явява вредна за работниците, тъй като извиква у тях изтощаване на силите и вследствие на високата производителност на труда намалява търсенето на работниците. От тук са ясни постановленията на английските работнически съюзи, които забраняват на членовете да се съгласяват да се заплаща на парче.
За да се отстранят неудобствата от срочната и работническата заплата на парче започва да се въвежда нова форма работническа заплата, целта на която е: да постави договора на работническата заплата в зависимост от стопанствените резултати на труда, да ослаби импулса за изтощаването на работната сила и да установи по-голяма солидарност на интересите между предприемателите и работниците. Същността на тази нова форма работническа заплата се заключава в участието на работниците в печалбата от предприятието.
При участието на работниците в печалбата от предприятието освен определената работническа заплата те получават още някакъв процент от дохода на предприятието. Тази система на възнаграждение на работниците действително ги свързва с успеха на предприятието, а затова извиква у тях по-голяма прилежност, спестовно обръщение със суровия материал, инструментите, машините и, заедно с това, не изисква такова извънмерно напрежение на силите, както системата на заплатата на парче. Без да се гледа на такива социални и технически ползи от тази система, областта на прилагането й към простите работници досега е твърде незначителна. Тази система намира за себе си място почти единствено в тези производства, където прилагането й увеличава дотолкова дохода от предприятието, щото без да се гледа на участието в него на работниците, се увеличава в същото време и печалбата на предприемателя. Тези са такива производства, където размерът на печалбата зависи преимуществено от изкуството на работниците, а не от вложения в делото капитал. Ако прилагането на системата на участието на работниците в печалбата се извиква в настояще време почти единствено от мотиви за по-голяма печалба да получи предприемателя, то от тук следва, че принадения към работническата заплата доход на работниците не може да бъде значителен и затова твърде малко подобрява тяхното жизнено положение. А следователно, тази система може да получи важно социално значение само в такъв случай, ако тя обема всичките отрасли на промишлеността и частта на участието от работниците в печалбата да бъде такава, щото съществено да увеличи техните доходи.
Като се запознахме с формите на работническата заплата, преминаваме към един от най-важните въпроси на науката и живота, а именно, към условията, които определят величината на работническата заплата в съвременната действителност, когато при продажбата на работната сила между работниците произхожда съперничество.