Едрото и дребното производство в земеделската промишленост - Част 2

Други съществени ползи, които произлизат от едрото селскостопанско предприятие са, че в него по-малко земя остава безполезна, което съставлява неизбежна принадлежност на дребното земеделско производство. Още, едрото стопанство има полза от постройките. Да се помести известно количество добитък в една сграда струва по-евтино, отколкото да му се даде също такова помещение в няколко сгради. Това същото следва да се каже и за останалите други селскостопанствени постройки.
Едно от най-честите възражения в едрите земевладелци против дребните земеделски стопанства е това, че дребните не издържат и не могат да издържат пропорционално на своя размер такава количество добитък, както едрите стопанства, и от това дребните стопанства имат малки подобрения, така че земята, която е разделена на дребни участъци непременно е изложена на изтощаване. Но оказва се, че разделението на земята дава такъв резултат само тогава, когато владетелите на тези участъци представляват клас от бедняци, които нямат средства да купуват и издържат толкова добитък, колкото е нужно за удовлетворителното подобрение на земята. „Малка ферма и ферма с недостатъчно количество добитък - както справедливо отбелязва Мил - съвсем не са синоними". Многочислените наблюдения са показали, че дребните стопанства на собствениците на земята в Западна Европа издържат в средно количество повече добитък отколкото едрите.
Против ползите от едрото селско стопанство дребното производство противопоставя извънредната интензивност на труда. За усърдието на дребните селски стопани вече говорихме в III глава. Но и наемният труд в дребното селско стопанство е твърде по-интензивен, отколкото в едрото. Причината на това се заключава не само в големия надзор тук над работниците, а също така и в това, че работниците се намират със стопанина в по-близки отношения и работят с него заедно. Едрият селски стопанин казва на работниците: „вървете на работа", а дребния стопанин им казва: „да идем на работа". В едрото предприятие на обработващата промишленост, където почти всичките процеси на производството се извършват от машината, интензивността на труда не само не е по-малка от интензивността на работата в дребните предприятия, а често даже е по-висока и от нея. И то затова, понеже не работника управлява парната машина, а тя него. От скоростта на действието на машината се определя интензивността на труда на работника. Скоростта на рабoтата на много машини е тъй голяма, че изтощава физическите сили на работниците. Обаче в голямото земеделско производство, което употребява машини, значителна част от операциите се изпълнява засега чрез ръчен труд. А за това, разликата в производителността на труда в едрото и дребното земеделско стопанство си остава досега не твърде значителна.
Има още едно обстоятелство, което увеличава шансовете на конкуренцията на дребните земеделски стопанства с едрите. То се заключава в това, че дребните селски стопанства сами употребяват най-значителната част на произведените от тях продукти. По статистически наблюдения три четвърти от дохода на селяните-собственици отива за храна. Най-голямата част на употребяемите от селяните-собственици хранителни средства са произведения на техните собствени стопанства. И така виждаме, че дребните земеделски стопанства по-малко зависят от пазарните цени, от понижените цени на произведените от тях продукти, отколкото дребните предприятия на обработващата промишленост, които произвеждат предмети за размяна.
В заключение на сравнителните удобства и неудобства на едрите и дребните земеделски стопанства ще отбележим, че последните могат да се ползуват от някои машини, като например от парна мелница, като образуват за купуването и ползуването от тях дружества или ги наемат от отделно лице. Действителният живот познава примери и от двата вида ползвания на машините.
Преди двадесет години, когато приложението на машините в земеделието било несравнено по-малко развито отколкото сега, най-авторитетните изследователи на едрото и дребното селско стопанство, като например Рау, идвали до заключение, че стопанствата от малък размер дават по-голямо количество не само валов, но и чист продукт. В настояще време, вследствие прогреса на селскостопанската машинна техника, положението на работата се е изменило. Едрите стопанства, които употребяват машини, се оказват по-полезни за произвеждане жито и сено; дребните са по-полезни за произвеждане на продукти, които изискват почти изключително ръчен труд. Към втория род производства принадлежат: обработването на кореноплодните и бобовите растения; лозарството и обработването на маслиненото дърво; обработването на растения, които дават материал за фабричната промишленост.