Едрото и дребното производство в земеделската промишленост - Част 3

Ние вече показахме причините, защо дребните земеделски стопанства устояват и досега срещу конкуренцията на едрите стопанства. Една от най-важните причини на този факт се заключава в това, че значителен брой земеделски операции не са обхванати още от машини. Но при съвременните условия на селскостопанствената техника едрите стопанства се показват по-полезни за произвеждане на жито и сено. Вследствие на това, в страна като Англия, където селското стопанство се ползва от всичките съвременни усъвършенствувания и където притежателите на земята не се занимават самички със стопанство, а дават земята си под аренда, възниква в последно време също такъв процес на поглъщането на дребните стопанства от едрите, какъвто виждаме в обработващата промишленост. Селското стопанство в Англия е поставено на търговска стъпка. Фермерът, като наема земята, разчита да получи такава печалба от разходвания в земеделското предприятие капитал, каквато би могъл да извлече от което и да е друго промишлено занятие. А за това фермерът, който арендува голямо пространство земя, може често да предложи по-висока арендна плата в сравнение с ония, които се съгласяват да дадат няколко фермери, които са разделили това пространство помежду си. С това се обяснява забелязаното напоследък в Англия сливане на дребните земеделски стопанства в стопанство от по-значителен размер. От 1860 до 1890 год. числото на фермите с размер от 300 акри се е намалило с 4%; порастването процента на броя на фермите, които имат повече от 300 акра земя, се намира във връзка с размерите на фермите. Така числото на фермите от 300 - 400 акра се е увеличило с 1.5%; от 400 - 600 акри се е увеличило с 9%; от 600 - 2000 се е увеличило с 22%; от 2000 и повече акра се е увеличило с 41%. По такъв начин в Англия вече и в земеделието е започнал процеса на изтикването на дребните стопанства от едрите - процеса на концентрацията на производителните средства. Може ли този процес да служи като образец за бъдещата съдба на селскостопанственото производство в континентална Европа? Требва да мислим че може. Наравно с развитието на машинното земеделско производство, производителността на труда в стопанствата, които се ползуват от машини, ще започне повече и повече да нараства и конкуренцията за дребните стопанства ще стане непоносима; дребните поземлени притежатели или ще намалеят, или пък ще се яви процеса за образуване на земеделски асоциации.
И така, към какво окончателно заключение идваме от анализа на съвременното икономическо значение на едрото и дребното земеделско производство? Очевидно е, че заключението е това, че и двете форми на производството имат своите ползи и недостатъци. Едрото стопанство може да се ползува от машини, има икономия от разпределението на земята, но употребяемия от него наемен труд е малко интензивен. В дребното стопанство работите се изпълняват от хора, които непосредствено са заинтересовани от тяхната успешност; въпреки че тук също така се наемат чужди хора, то те работят заедно със стопанина и неговото семейство, а за това техния труд е по-интензивен, отколкото в едрото стопанство. Но затова пък в дребното стопанство нямат възможност да се ползуват с всички усъвършенствани оръдия, не е възможно удобно така както в едрото да се разпределят полетата и нивята, а остава безполезно значително количество земя под пътеки и междини. От тук следва, че напълно удовлетворителна организация на селскостопанствените работи би била тази, която съдържа в себе си следните две условия.
1. Да има на лице такъв размер от поле, който да допуска приложението на машините.
2. Земята да принадлежи на обработвателите й.
Такива обаче две условия изисква и обработващата промишленост. Но тя ги изисква повече от гледна точка на равномерното разпределение на продуктите, социалното благосъстояние на народа, отколкото от гледна точка на производството, увеличение производителността на труда. И то, както знаем, поради това, че в обработващата промишленост, която е обхваната от машините, последните определят интензивността на наемния работнически труд. По отношение обаче към земеделската промишленост, изпълнението на казаните условия е желателно и по двете основи: то е желателно, както в интересите на производството, така и в интересите на материалното благосъстояние на народа.