Производителността на труда в зависимости от климата

Зависимостта на народното стопанство от климата, от топлината и влагата му е твърде разнообразна. Преди всичко, всеки продукт на растителното царство изисква известна средна годишна температура; за това линиите равни на средната годишна температура (изотерми) определят пояса на произведението. Така, обширното обработване на пшеницата не се простира в Европа по-надалеч от 60° с. ш.; границата на ръжта лежи на 7° по-на север, ечемика па места стига до 70° и означава границата, зад която земеделието вече не вирее. Требва да отбележим, че възможността за израстването зависи не само от средната годишна температура, но също така и от разпределението на топлината по различните времена на годината, понеже някои растения пренасят суровата зима, но за узряването си изискват непременно горещо лято. За това, получават значение и линиите равни на лятната температура (изотерми) и линиите равни на зимната температура (изохимени). Крайбрежните страни с годишна температура еднаква на континенталните обикновено имат зима по-умерена, и лято по-хладно. Температурата на едно место се определя не само от географската ширина и височината на морското равнище, но и от това покрита ли е местността с вода, гори, планини и какво направление имат планините. Затова изотермите не отиват паралелно нито с екватора, нито един с друг. При еднакви останали условия, силата на природата, благодарение на топлината, се развива много по-разкошно, колкото повече се приближаваме от полюсите към екватора. Заедно с това в местностите, близки към полюсите, се ограничава удобната земя за обработване, изключително само в ниските места. Колкото се приближаваме към екватора обработката преминава и върху земи високо лежащи над морското равнище. Влиянието на топлината върху производителността на труда се заключава в това, че колкото е по-топъл климата, толкова по-рано узряват земеделските продукти, вследствие на което се явява възможност човек да се ползува от едно и също поле няколко пъти в годината. Даже и в северна Германия подир жътвата могат да бъдат развъждани треви за добитъка. В Европа при всеки градус по-близо към север растенията цъфтят четири дена по-късно. Колкото една страна е по-топла, толкова повече се икономисва труд за произвеждане на дрехи, храна, топливо, тъй като тези предмети требват по-малко с приближаване към екватора. Най-после, жителите на топлите страни имат голямо преимущество пред онези на север в това отношение, че могат да продължат полските си работи за по-продължително време. Така, в средна Германия, тези работи могат да продължават в течение на 7 месеца, тогава, когато в средна Русия те требва да бъдат свършени в продължение на 4 месеца.
Друго климатическо условие е влагата. Обикновено влажността на климата е толкова по-значителна, колкото една местност е по-близо към вода и колкото е по-висока температурата. Планините се отличават с постоянна висока степен на влажност, вследствие на което те са по-удобни за тревовъдство и лесовъдство. Достатъчното оросяване е едно от необходимите условия за успешното земеделие.