Трудът като фактор в производството

Вторият основен елемент на производството е трудът.
Трудът създава материални и нематериални полезности. Полезност наричат всичко онова, което служи за удовлетворение на човешките потребности. Като се гледа на това, за създаването на какъв род полезности непосредствено е отправен труда, се различават материално и нематериално производство.
В материалното производство влизат:

  1. Простото завладяване на такива предмети от природата, които не изискват по-нататъшно преработване, например, много от минералите, предметите на лова и риболовството.
  2. Експлоатирането силите на природата: селско стопанство, лесовъдство, скотовъдство. Двете деятелности се наричат обикновено добиваща промишленост.
  3. Преработването на получените от добиващата промишленост материали, така наречената обработваща промишленост.
  4. Трудът, който е отправен по пренасяне на предметите - превозваща промишленост.
  5. Търговска промишленост.
Нематериалното производство се състои в разработване на полезни идеи и оказване на услуги. Тука принадлежи деятелността на учените, учителите и възпитателите, артистите и художниците, медиците, духовенството, чиновниците войската, домашната прислуга.
Успехите на материалното производство се намират в най-тясна зависимост от състоянието на нематериалното производство. Техническите изобретения са дело от първостепенна важност за увеличение богатството на страната. А тези изобретения са пряко следствие от труда на учените, на техните теоретически открития. Образоването, както общото, тъй и техническото, увеличават производителността на материалния труд. Влиянието от разширението на знанията върху увеличението на общественото богатство, казва Мил, не се нуждае от дълги обяснения, понеже и за най-малко образованите хора, то е станало явно по такива очевидни примери, каквито са железниците и параходите. Не така добре се разбира и не така ясно се чувства от всички икономическата важност на развитието общото образование на народа. Резултатите от умственото образоване и развитието на народа за прогреса на националното стопанство може да се каже, са неизчислими.
Адам Смит и мнозина от неговите последователи в Англия наричат материалния труд „производителен", а нематериалния - „непроизводителен". Болшинството от икономистите признават тази дефиниция за несполучлива, тъй като в обикновената реч с думата непроизводителен се свързва представлението за нещо излишно, безполезно. Затова те отхвърлят тези термини и намират по-удобните изражения: труд, който произвежда материални ценности и труд, който произвежда нематериални ценности.