Съдържание

Условия за развитие на капиталистическата промишленост

Следващите обстоятелства определят развитието па капиталистическата промишленост,
1)    Обръщане работническата сила в стока.
Работническата сила може да се яви на пазара в качество на стока, когато нейния владетел има възможност да се разпорежда с нея, т. е. когато той се явява като собственик на своята работническа сила, което е съвместимо само със свободата на личността. Ето защо капиталистическото производство не могло да се развива нито в древния свят, където значителна маса работническа сила се намирала в робско състояние, нито в средните векове, при господството на крепостничеството.
Друго съществено условие, за да може владетелят на парите да намери на пазара работническата сила като стока, се заключава в това, щото собственика на тази сила, вместо да продава стоки като продукти на собствения си труд, да бъде принуден да продава като стока, самата своя работническа сила, която се заключава само в неговия жив организъм, а не в някои материални предмети, които представляват въплъщение на употребения от него труд. А за да може да продава стока, а не самата работническа сила, лицето требва да владее средствата на производството, т. е. материалите и оръдията на труда. Следователно за появяването на капиталистическите предприятия, владетелят на парите трябва да намери на пазара свободен работник и при това свободен в двоен смисъл: първо, работникът требва да има право като свободна личност да се разпорежда със своята работническа сила; второ, той не требва да владее средствата на производството, които биха му дали възможност вместо да продава. своята работническа сила, да продава на пазара каквито и да било стоки, които представляват от себе си въплъщение на неговия труд. Само при съществуването на тези две условия се явява формата на наемния труд; и само съразмерно с развитието на тези условия нараства системата на наемния труд и капиталистическото производство.
2)    Второто условие за развитието на капиталистическото производство е свободата на капитала. Под свобода на капитала се разбира такъв икономически порядък, когато капитала, а не някакви юридически норми, се явява, като организатор на стопанствените предприятия. Свободата на капитала е явление на най-новата история.
В класическия мир организатори на стопанството са могли да бъдат само свободните хора, повечето от които са били робовладетели. Следователно, организацията на стопанствените предприятия се основавала на юридически норми, а не на фактически отношения, както това е в настояще време; организацията на стопанството била юридическа привилегия, а не право на всекиго, който владее капитал.
Съвременните икономически отношения, казва Ротбертос, са такива, щото националното богатство е разделено не само количествено по величината на отделните части, които принадлежат на различни класи и лица, но и качествено - по вида на тези части. Извличането на доходи от владението на имущество се противопоставя на извличането доход от личния труд, който е станал свободен. Имуществото се разклонява на земевладение и капиталовладение, а капитала отново се разделя на фабричен и търговски. Последният пък от своя страна се подразделя на капитал в стока и собствено паричен (кредитен и банков) капитал. На такова едно разделение на националното имущество и доходи съответствува и общественото разчленение на самостоятелни специални класи. Вследствие на това, че селската собственост принадлежи на едни, а градските владения на други, се явява противоположност между града и селата, между градското и селското население; земевладелците - чифликчиите и селяните образуват друг обществен клас, от оня на така наречените капиталисти, т. е. тези владетели на движими имущества, които наричат фабриканти или търговци, като се внимава при това, принадлежи ли им фабричен капитал, или търговски капитал и които почти всички живеят в град. Най-после работници, които както в градовете, така и в селата са свободни и самостоятелни.
Вследствие на това, че средствата на производството са разделени между различните класи, се явява нашето съвременно парично стопанство. Всичкия резултат на националното производство, като започнем от момента, когато влагата се добива от недрата на земята, и свършим с момента, когато националния доход се разделя за потребление, се повдига от степен на степен само чрез помощта на парите или в парична форма, посредством кредита, понеже в течение на целия производителния процес няколко пъти се менят владетелите на предметите, посредством купуването и продаването им. Така също и всеки съучастник получава в такава също парична форма само тази част, която, на основание съществуващите юридически норми и икономически отношения му се пада и която той може да употреби или само за удовлетворение на своите потребности, или я пуска отново да расте.