Съдържание

Условия, които определят величаната на валовата печалба на предприемателите, които употребяват наемен труд – Част 2

При дадено количество от наемни работници и дадена величина на работния ден, величината на печалбата се определя от отношението на необходимия труд към принадения труд. Колкото по-голяма част от работния ден съставлява принадения труд, толкова по-голяма е и печалбата. Количеството на необходимия труд изразява от себе си стойността на работната сила или, което е все същото, числото на работните часове, които са олицетворени в работническата заплата.
Стойността на работната сила и работническата заплата - сумата, която капиталистът дава за труда и сумата, която получават за труда работниците - са две понятия съвършено различни и да се помни различието между тях е твърде важно. Работническа заплата е количеството от предметите, които получава работникът за продадената от него работна сила. Тя се изразява или в парична форма (парична работническа заплата), или във форма на потребителни предмети (реална работническа заплата). Първата показва количеството на парите, които работникът получава за продадената от него работна сила. Втората - количеството на продуктите, които той може да купи за изработените пари.
Ако цените на продуктите, които се употребяват от работниците, са се вдигнали, а паричната работническа заплата си е останала както и преди, то реалната работническа заплата се е намалила, и обратно. Тъй като още не знаем теорията на паричното обръщение, за което ще се говори в отдела на размяната, то изражението „работническа заплата" ние винаги ще го употребяваме в смисъл на реална работническа заплата. И така, реалната работническа заплата е количеството на продуктите, което може да купи работникът с получената парична заплата. Но количеството на тези продукти в разни страни и в разни времена се създава с различно количество труд. Ако в две страни, А и В, работниците получават еднакво количество продукти, но производството им в първата страна изисква по-малко количество труд, то и количеството на необходимия труд ще бъде тук по-малко, а количеството на печалбата, при еднакво продължение на работния ден, ще бъде по-голяма. Следователно, стойността на работната сила за капиталистите в страната А ще бъде по-малка, от колкото в страната В. В парламентарните спорове и литературата, казва Мил, на работническата заплата твърде често гледат от погледа на тези, които я плащат, от колкото на тези, които я получават. Затова непрестанно говорят за висока или ниска работническа заплата, когато мислят само за висока и ниска стойност на труда. Повечето пъти е обратно: често стойността на труда бива най-висока, когато работническата заплата бива най-ниска. Това произхожда от разликата в стойността на предметите, които употребяват работниците. Ако тези предмети са евтини, то работническата заплата може да бъде висока в тази смисъл, каквато е важна за работника, т. е. в смисъл на количеството на получените от него продукти, а пък същевременно стойността на труда е ниска. Ако те са скъпи, то работника може да има твърде малко, макар неговата работна сила да струва на капиталиста много. Такова е обикновено положението в страни, където е малка производителността на труда в отраслите на промишлеността, които приготвят предмети употребяеми от работниците. Тук оскъдното реално възнаграждение на работника не бърка, щото трудът да струва скъпо за купувача. При ниската работническа заплата тук е ниска и печалбата. Противоположен пример на това са САЩ. Работникът там се ползува с такова изобилие от житейски удобства, както никъде в света, освен някои нови колонии. Но благодарение на голямата производителност на труда, стойността на работната сила за капиталиста е значително по-ниска отколкото в Европа. Това виждаме от самата печалба, понеже нейната величина там е по-голяма.
И така, стойността на труда, или, което е все същото, количеството на необходимия труд, или другояче казано, числото на работните часове, въплътени в работническата заплата, е функция от две изменяеми: количеството на продуктите, които получава работника и успешността на труда в отраслите на промишлеността, които произвеждат предмети употребяеми от работниците или, другояче казано, количеството на труда, който е потребен за произвеждането на предметите, които работниците получават във вид на работническа заплата. От тук следва, че за съкращаването на необходимия труд и увеличението чрез това на печалбата има два пътя. Единия път се заключава в намалението на работническата заплата, а другия в техническите усъвършенствания, в увеличението успешността на труда в областите на промишлеността, които произвеждат предмети употребяеми от работниците и в понижението чрез това стойността на тези предмети. В първия случай се влошава материалното положение на работниците. Във втория реалната работническа заплата си остава предишната и, същевременно, стойността на труда за капиталиста се понижава, понеже се намалява количеството на труда, който трябва за произвеждането еквивалента на работническата заплата. Намалява ли се стойността на труда в действителния живот и, ако се намалява, то в кой от указаните пътища или и в двата заедно - тези въпроси ще бъдат изследвани в отдела на Разпределението.