Съдържание

Технологическа същност на машината – Част 1

Всека развита машина се състои от три съществено различни части: двигателна машина, предаващ механизъм и, най-после, механически инструмент или работна машина.
Двигателната машина действа като сила, която привежда в движение целия механизъм. Тя или самичка поражда двигателната си сила, както това виждаме да става в парната машина, или получава импулс към движение отвън, от някоя естествена сила, като например от силата на водата, вятъра и пр. (В непълно развита машина импулс към движение служи някое животно или човек, например шивачната машина). Предаващия механизъм, който се състои от движещи се колела, валяци, зъбести колела, ексцентрици, безконечни вериги и ремъци, разни промеждутъчни и прибавени снаряди - регулира движението, изменя гдето е нужно, неговата форма, превръща го например от перпендикулярно в кръгово, пренася го и разпределя по различните части на работната машина. Двете тези части на механизма, т. е. двигателната машина и предаващия механизъм съществуват само за да съобщават на третата съставна част на механизма, работната машина, това движение, посредством което тя схваща и целесъобразно изменя предмета на труда. От тази последната част на машината, т. е. от работната машина, излиза промишлената революция на XVIII столетие. Когато в 1755 г. 1о1т Iohn Wyatt обявил за изнамерената от него предачна машина, а с нея заедно и за промишлената революция на XVIII столетие, той виждал най-голямото и най-важното значение на своето откритие в това, че е могло вече да се преде без помощта па пръстите - така било казано в неговото известие. И настояще време, всеки път, когато занаятчийското или манифактурното производство преминава в машинно производство, като изходна точка на такова едно превръщане служи винаги тази част на машината.
Ако се взрем по-отблизо в работната машина, то ние откриваме в нея, макар и нерядко в твърде променена форма, тези същите апарати и инструменти, с които работи занаятчията или манифактурния работник. Но те сега се явяват не инструменти на човека, а инструменти на механизма или механически инструменти. Следователно работната машина е такъв механизъм, който, като му се съобщи надлежащото движение, изпълнява, с помощта на инструментите си тези същите операции, каквито е изпълнявал по-преди работника с помощта на инструменти от подобен род. Ще изхожда ли двигателната сила от човека, или пък двигателната сила ще се поражда от някоя машина, особено предназначена за тази цел, това ни най-малко не изменя същността на делото. Важното промишлено значение на работната машина се заключава в това, че числото на работните инструменти, с които може едновременно да работи един и същ човек, е ограничено от числото на органите на тялото му. В Германия опитвали понякога да накарат един и същ работник да върти две предачни колела и да работи по такъв начин, едновременно и с двете си ръце и с двата си крака. Но това е изисквало твърде извънредно напрежение. Когато пък jenny - така била наречена първата предачна машина - още от самото начало на появяването си работила на 18 вретена; чорапната машина работи едновременно на 1000 куки, докато човек не може да работи с повече от две куки. И така, машината заменя работника, който може да действува само с един инструмент, с неодушевен механизъм, който работи едновременно с цяла маса такива инструменти или инструменти от подобен род, и който се привежда в движение от една двигателна сила, независимо от нейната форма. В това и се заключава същността на машината.
Увеличението размера на работната машина и числото на нейните едновременно действащи органи, изисква масивен двигателен механизъм, изисква сила много по-могъществена, отколкото силата на човека. От всичките значителни двигателни сили, завещани от манифактурния период, конската сила е най-неудовлетворителната, отчасти вследствие на това, че тя, като се нуждае от почивка, не може да действува непрекъснато, а отчасти, вследствие на нейната скъпотия. Вятърът представлява сила твърде непостоянна и при това тази сила избягва от всякакъв строг контрол над нейното количество. Затова още във времето на манифактурния период силата на падащата вода получава преобладаващо значение. Но употребата на водната сила е ограничена. Където тя не съществува, невъзможно е да се помогне. Силата на водата, и това е най-важното, представлява винаги местен характер. Да се пренесе тази сила е невъзможно и освен това силата на падащата вода не може да бъде увеличена както ни скимне. Само с откриването на втората Уатова машина, така наречената парна машина с двойно действие, бил намерен първия двигател, който поражда сам двигателната си сила от употребените вода и въглища. Степента на силата на този двигател се намира съвършено под контрола на човека. По-нататък този двигател може да бъде пренасян както ни скимне от едно место на друго. Затова, парата представлява от самосебе си градски двигател в противоположност на водното колело, което представлява селски двигател. Парата дава възможност да се концентрира производството в градовете, когато водното колело разпръска производството по цялата страна. Ето защо парната машина е майката на промишлените градове. С приложението на парата към машините започва бързото нарастване, както числото на градовете, така и размерите им. Великия гений на Уат се проявява именно в това, че в патента, който той взел през 1784 г., изобразява своята машина не като изобретение, което служи само за известни специални цели, но като основен деятел при едрата промишленост.