Съдържание

Условия за по-голяма или по-малка полза от машината - Част 1

Машините съставляват част от постоянния капитал. Подобно на всяка друга съставна част на постоянния капитал те се изхабяват от употреблението и, съответствено на изхабяването, пренасят своята трудова стойност на създадените продукти. Това обстоятелство дава условията, които определят по-голямата или по-малката полза от машината. Ползата от машината толкова е по-голяма и толкова по-малка стойност пренася тя на дневния продукт, колкото по-дълго време служи, т. е., колкото по-бавно се изхабява. При даден период на служене полезността от машината е толкова по-голяма или толкова по-малка стойност тя пренася на продукта, колкото е по-евтина самата машина, т. е., колкото по-малко количество труд требва за нейната постройка. Най-после, при даден период на служене и при дадена стойност на машината, нейната полезност е толкова съществуване в съвременната фабрика, и даже още в по-лош вид, отколкото то е било в манифактурния период. Ако при манифактурното деление на труда, работникът знаел и изпълнявал някаква част от занаята, то при машинното производство неговата специалност се обръща само в това, щото той през целия си живот да служи на работата на м част от машината. И това злоупотребление на машината, което обръща работника още от детската му възраст в една спомагателна част към частите на машината, се обяснява само с индеферентизма на предприемателите към съдбата на работника, тъй като при едно искрено желание би било възможно да се устрои поне една промяна на занятията между работниците. Вследствие прилагането работника постоянно към работата на една и съща машинна част, трудът при машината, който и без това, само поради своята продължителност, крайно уморява нервната система и затъпява душевната деятелност, угнетява по такъв начин още по-силно и физическата страна с това, понеже като кара да действуват едни органи на тялото, остава в бездействие другите. Човек се изтощава, като наблюдава в течение на 12 ч. в едно денонощие еднообразния ход на някой механизъм. Това угнетяващо влияние на машините е толкова по-силно, понеже в манифактурното и занаятчийското производства инструментите служат на работника, а във фабриката той сам служи на машината. Там движението на работническите оръдия произлиза от него, тук обаче той е длъжен да ги следва. В манифактурата работниците са членове на един жив организъм. Във фабриката обаче съществува мъртъв организъм, който не зависи от работника, а последния е придаден, като жив придатък. По такъв начин машината, донася на човечеството велики блага, като отстранява необходимостта от материален труд, продължителното техническо обучение и специализирането на работите. При съвременното й прилагане в капиталистическите предприятия тя въвежда разделението на труда още в по-обширен размер, отколкото в манифактурното производство. Устройването на гимнастически учреждения за работниците и съкращаването чрез закон продължителността на работния ден са най-действителните средства за намаление злото, което се поражда от разделението на труда. Към вредното влияние върху здравето на работниците, което произтича от разделението на труда, се присъединяват още много други неблагоприятни условия на обстановката, при която обикновено се изпълнява сега труда в манифактурите, фабриките и заводите. Като отсъствува всякакъв обществен и правителствен контрол над манифактурите и фабриките, работниците се изнуряват от извънмерната продължителност на труда. При това те работят в тесни помещения, лошо осветени, в задушен и заразен въздух, вследствие на което тяхното здраве е застрашено. По-нататък самият техен живот често се подлага на опасност между тясно разпределените машини, които с правилността на времената на годината произвеждат своите промишлени бюлетини на убити и ранени. Съвременните фабрични законодателства, като усилват повече и повече контрола от държавата над условията на производството, постепенно отслабват тези тъмни страни на днешната промишленост.
Да разгледаме сега още едно влияние на машините, което има огромно значение върху съдбата на работническата класа. В системата на наемния труд машините се явяват като конкуренти на самите работници. Машината заменя човешкия труд което, при капиталистическия ред на нещата, води към изтикване работниците от промишлените предприятия, лишава ги от тяхната работа. Тези излишни работнически ръце, които са изтъкани от машината, препълват работническия пазар и снижават цената на работната сила, а като не намерят работа или работа с малка работна заплата, образуват и увеличават контингента на просяците, които, за да не умрат от глад, се нуждаят от обществена благотворителност. Когато машините само малко по малко захващат полето на производството, т.е. когато тяхното прилагане в производството става постепенно, то намалява се размера и острия характер на тяхното разрушително действие. Но затова пък това действие става продължително, хроническо. Когато пък прехода към машинното производство става бърже, тогава действието на машините има остър характер.