Съдържание

Условия за по-голяма или по-малка полза от машината – Част 2

Това неблагоприятно действие на машините върху работническата класа, което лишава работниците от средствата за съществуване, отчасти отслабва в своето действие с това, че при въвеждането на машините, предприемателите, без да се гледа на това, че продават обикновено продуктите по-евтино, вследствие на поевтинелия способ на производството, се ползуват с по-голяма печалба, отколкото преди. Самоизрастването на капиталите се увеличава. Поевтиняването на продукта предизвиква по-голямото негово потребление, по-голямото за него търсене. Това обстоятелство, заедно с произходящото израстване на капитала, поражда увеличение на производството. При разширението обаче на производството в какъвто и да е отрасъл на промишлеността, се увеличава производството и в тези други отрасли, които доставят на първата суровия материал и другите средства на производството. По такъв начин, излишното население, хората, които са се лишили от работа, вследствие въвеждането на машините в дадена промишленост, съразмерно с разширението на последната, отново намират занятие както в тази отрасъл на промишлеността, така и в тези отрасли, които доставят на първата средствата на производството. Действително могат да се посочат много данни в доказателство на това, че машинното производство, като изпъжда отначало известна част от работниците, след това, чрез собственото си увеличение, което се изразява в увеличения брой или размер на фабриките, прави най-после броя на фабричните работници несравнено по-голямо от броя на изтиканите от машината занаятчии и манифактурни работници.
От казаното излиза, че машината при своето появяване в какъвто и да е отрасъл на промишлеността като заместник на работническата сила или съвършено лишава част от работническата класа от занятието, или, ако се окаже каквато и да е възможност за временна борба с машината, влошава положението на конкуриращите се с нея работници, понижава стойността на тяхната работна сила, а след това, като обхваща все повече и повече полето на промишлеността, машината задушава всека конкуренция с нея от ръчния труд. Производството, което се увеличава и пораждането на нови отрасли в промишлеността, често отново всмукват в себе си по-голяма или по-малка част от населението, което е лишено от работа. Но тъй като действието на машините в страна с развито машинно производство е постоянно, тъй като машините обхващат все нови и нови области на производството, а вече и у обхванатите се извършват непрекъснати усъвършенствания в машините, които все повече и повече заместват работническата сила, то тук постоянно произхожда, както лишение на работниците от занятия и образуване излишък от население, така и отново всмукване на този излишък от увеличеното число на фабриките, от разширението на производството и от откритите нови отрасли на промишлеността. Това неустойчиво, необезпечено положение на работниците в периода на едрата промишленост, в периода на господството на машинното производство, става още по-разклатено от действието на машината върху него и от друга страна. Машинната промишленост, като произвежда продуктите по-евтино, подкопава занаятчийското и манифактурното производство и завоюва пазара. Колкото е по-обширен пазара на стоката, толкова на по-голямо количество влияния и обстоятелства се подхвърля продажбата й, а следователно, толкова по-силно и по-често произхождат колебания в размерите на произвеждането на тази стока. Намалението на продажбата заставя съкращение на производството и маса работници се лишават от работа. Съживяването на продажбата притегля капитала към производството и излишното население отива пък във фабриката. Грамадната неравна разширяемост на фабричното производство и неговата зависимост от световния пазар необходимо произвеждат спекулативни промени в размерите на производството а, като следствие на това се препълват пазарите с излишни стоки от този или онзи род, които остават непродадени, което води подире си бързо съкращение в произвеждането на тези стоки, застой в делата и изгубване на работата от страна на работниците. Животът на промишлеността се превръща в непрекъснат ред от периоди на процъфтяване, излишно произвеждане на тези или онези стоки, кризи и застои. Безнадеждността и непостоянството, на които развитото машинно производство подхвърля занятията, а следователно и съдбата на работниците, стават нормални, обикновени явления. Това лишаване на големи маси от работници от печалба в страни, гдето машинното производство дава занятие на значителна част от населението, извикало в Англия учредяването на работнически домове, а в Германия и Франция поставило сега въпроса за застраховането на работниците от липса работа и за организирането от държавата на обществени работи, целта на които е да доставят средства за съществуване на работниците, които нямат работа.