Съдържание

Физиологическите причини, от които зависи зачатието, не са открити – Част 1

Законът за размножаването на човешкия род е алфата и омегата на социалния въпрос. Само с откриването на този закон човечеството добива възможността да управлява с един такъв важен елемент на социалния живот, какъвто е количеството на народонаселението. Обаче за откриването на този закон требва непременно да узнаем физиологическите причини, от които зависи зачатието. До като тези причини са неизвестни, за закона на народонаселението може да се говори само в смисъл на емпирически статистически факт, който показва средното нарастване на населението в дадено време, в дадена страна. И затова, няма по-поразително заблуждение в политическата икономия, отколкото мисълта, че на науката е известен закона за размножаването на човешкия род. Това заблуждение има в корена си в априористическата предсилка, която ние ще изкажем с думите на един от първокласните икономисти-малтусианци: „ Вродената сила за размножаване, - казва Мил, - може да се счита за безконечна във всеки род на органическите същества. Няма нито една порода растителна или животинска, която, в течение на малко години, не би покрила всичките страни на земното кълбо, които имат подходящ климат на съществуването й, ако земята беше изключително предоставена ней и на предметите, с които тя се храни. Степента за възможното бързо размножаване у различните класове на съществата е различна: но у всичките тя е достатъчна, за да може твърде скоро да изпълни земята. Има в растителното царство такива породи, от които едно само растение в годината произвежда семена за хиляда растения; ако само две от тях достигнат до зрялост, то за 14 години, по тази пропорция те се размножават повече от 16000. Между животните твърде обикновено е такава степен на плодородие, то броя на съществата от известна порода може да се учетвори с всека година. Ако броя само се учетворява в половин столетие, то в две столетия 10000 се размножават до 2500000 приблизително. Способността на размножаването винаги действува по геометрична прогресия, различна е само цифрата на знаменателя на тази прогресия".
„Човешкия род не съставлява изключение от това свойство на органическите същества. Силата на размножаването му е безпределна, и действително размножаването би било извънредно, бързо, ако тази сила действуваше в пълното си могъщество. В пълното си могъщество тя не е действувала никога, но при все това, при най-благоприятните от известните ни обстоятелства (тези обстоятелства плодородна страна, колонизирана от промишлено и цивилизовано общество), населението в течение на няколко поколения, независимо от прилива на нови преселници, продължавало да се удвоява в периоди, които имали малко повече от двадесет години. Но способността за размножаване в човешкия род превъзхожда даже и тази величина. Ние ясно ще видим това ако си спомним колко голямо е обикновено числото на децата в семейство при добър климат и обичай рано да се встъпва в брак, и колко малка е пропорцията на децата, които умират преди да достигнат зрялата възраст, при днешното състояние на хигиенните знания, ако климата е здрав, а семейство достатъчно е снабдено с жизнени средства. Ние твърде ниско ще оценим способността за размножаването, ако приемем, че при добро хигиенно положение на народа всяко поколение може да бъде два пъти по-многочислено от предшестващото поколение. Какво препятствува дивите или питомните зайци да препълнят от себе си земята? Недостатък в плодородието им, или причини от съвършено друг род: Многото врагове и недостатък в продоволствието. За тях има малко храна, а те сами са храна за други. Хората въобще не са подхвърлени на второто бедствие, но заменят го болестите и войната. Ако размножаването на човеците, подобно на размножаването на другите животни, се произвеждаше само по слепия инстинкт, то и границите, които щяха да му препятствуват, щяха да бъдат от същия род, както и у животните: количеството на раждащите се би имало всичката многочисленост, която допуска жизненото устройство на породата, и населението щеше да се задържа в границите от смъртта. Но постъпките на хората повече или по-малко се подчиняват на съобразителността за последствията и се регулират от подбуди много по-висши от чисто животинските инстинкти. Затова хората не се плодят като свинете не, — те са способни повече или по-малко да се задържат от благоразумието или от обществените порядки, от това, че да дават живот на същества, които се раждат само за мъки и за преждевременна смърт. Съразмерно на това, както хората се възвишават над скотското състояние, нарастването на населението се задържа повече от страха за недостатък в материалните средства, отколкото от фактическия недостатък. Даже в тези случаи, когато няма опасност от глад, мнозина също така се сдържат от страх да не изгубят това, което се смета като условие, за да имат прилично обществено положение в живота. Досега нито едното, нито другото от тези подбуди са показали, че имат над болшинството от хората толкова сила, че да уравновесиш стремлението към размножаване".
Приведеното от нас място (от X гл. „Основи на политическата икономия, в което се защитава Малтусовата теория) показва, че Мил разсъждава за размножаването на човешкия род така, като че ли той признава производителната способност на жените за нещо определено, абсолютно, като че ли тази способност във всичките времена и в всичките народи си остава неизменяема, - и ако, както показва статистиката, процента на ражданията у различните народи или у един и същ народ в различни периоди от време не е еднакъв, то това, по неговото мнение, е само резултат от предупредителността от въздържането от физическата любов.