Съдържание

Физиологическите причини, от които зависи зачатието, не са открити – Част 2

Недостатъчност в обяснението на малтусианците с предвидливостта за различията в женската плодовитост в различните страни и различни времена.
Влиянието на предвидливостта върху размножаването на населението не принадлежи към числото на явленията, които могат да бъдат изследвани, затова при обсъждането на това влияние, се открива голям простор за субективните възгледи. Но макар влиянието на предвидливостта върху размножаването на населението не може с точност да бъде изследвано, пък едва ли някой, който се взре внимателно и без превзета идея в явленията на обикновения живот, няма да признае, че количеството на това влияние в средата па народната маса е нищожно. Очевидно е, че Малтус и неговите последователи сами възлагат малка надежда на проповедта за доброволно въздържане и изискват законодателно ограничение на браковете. Но статистиката показала, че в страни, където встъпването в брак се затруднява от закона или обичая, брачните отношения се заменят с незаконни, които дават такъв брой раждания, както и първите. В Бавария до 1868 година цифрата на незаконните раждания в средно число се простирали всяка година до 22%. Когато през 1868 година са били унищожени определените от закона условия на имуществен ценз за встъпване в брак, тази цифра започнала бързо да спада, като достига през 1875 година до 12%. Интересно е, че в това време общата раждаемост в Бавария е била от 1861-1878 г.. - 4,06%, от 1871-1874 г.. - 4,01%. За да докаже Мил, че предвидливостта има влияние върху размножаването, основава се на по-малкото количество раждания в средата на селяните собственици, сравнено с промишленото население, което произлиза, по неговото мнение от това, че всеки селянин е в състояние да види от очевидни, съвършено понятни за него факти, може ли неговия участък да поддържа няколко семейства в такава достатъчност, в каквато се поддържа едно. Че обяснението на този факт за по-малката раждаемост е направено от Мил а priori, това е очевидно, нf освен това, на самия факт е придадено много по-общо значение, отколкото той има в действителност. Независимо от руските данни, по които най-голямата раждаемост принадлежи на черноземните, непромишлените губернии, Западна Европа ни представя много факти, обратни на Милевото предположение. Достатъчно е да посочим например, на промишлената Бохемия, където процента на родените е 3,8, и земеделска Галиция с раждаемост в 4,7, Рейнската провинция и Померания, Вестфалия и Познан, Фландрия и Бретано.
Статистиката показва, че процентът на ражданията в различни страни и разно време е твърде различен. Така например в Саксония в последно време, процентът на ражданията съставлява 4,28, Прусия 4,03, Австрия 3,86, Италия 3,76, Испания 3,60, Англия 3,54, Франция 2,58. Във Франция раждаемостта е най-малка от всичките европейски държави. При това още забележително е, че раждаемостта в тази страна се намалява с поразително постоянство. Още по-релефно излиза на лице разликата в плодовитостта на жените в различните страни, ако отделим жените, които могат да раждат. Като сравнима в това отношение Франция и Бавария, които заемат в таблицата на раждането в Западна Европа най-горната и най-долната точка, оказва се, че в Бавария по-малка част от жените във възраст от 15-50 години са оженени, отколкото във Франция; 45% в Бавария и 54% в Франция; но за това пък всеки 100 баварски оженени жени раждат около 31 деца, докато във Франция - само 17, и още всяка стотна неженена жена дава в Бавария 4 незаконни деца, в Франция по-малко от две. И ако на въпроса за причините за такова поразяващо различие в плодовитостта на френските жени, в сравнение с жените на другите страни, малтусианеца отговори, че причината за този факт се е във въздържането на французите от физическата любов или в разпространението между тях на предупредителни средства, то не се ли представя подобно решение на този въпрос за твърде неубедително. Употребата на предупредителни средства, като отстранява самата възможност да се появи в света детето, очевидно е, че не може да влияе върху това, щото да се роди наведнаж само едно дете, или да се родят наведнъж две или три, или както понякога се случва четири. А между това във Франция пада най-малкия процент на така наречените „плодовити раждания" не само но отношение цифрата на населението, но и по отношение общото число на ражданията. На 100 раждания се падат плодовити раждания:
Бавария (1864-1867)     1,39
Прусия (1865-1876)     1,26
Австро-Унгария (1865-1876)     1,15
Италия (1868-1876)     1,15
Швейцария (1873-1876)     1,15
Белгия (1865-1876)     0,97
Франция (1865-1876)     0.97
Всичките опити на статистиците да обяснят различието в плодовитостта на жените: разваленост на нравите, климата, гъстотата на населението и т. н. имат досега значение само като предположения. Та и едва ли статистическия метод е в състояние да разреши тоз въпрос. Да го разреши може само физиологията.
По такъв начин законът за размножаването на човешкия род представлява и досега търсеното, а затова малтусианското изходно положение: „населението има тенденция да нараства по-скоро от средствата за съществуване", което се осланя на абсолютния (неизменяемия) закон на плодородието на човешкия организъм само по себе си пада и изходното положение на малтусианизма требва да бъде доказано и проверено посредством някакъв друг начин. Очевидно е, че единствения способ за изследване верността на това положение е статистическия. Необходимо е да се разгледа за всека страна отделно нарастването на населението във връзка с увеличението средствата за съществуване. Разбира се, че такова изследване не ни води към установения абсолютен закон, резултатите му не ни дават право да закопчаваме за бъдещето; но то има важно значение за обяснението на социалните явления в сегашно време. Какви обаче статистически данни са послужили на основателя на малтусианското учение за потвърждение на изходното му положение.