Съдържание

Физиологическите причини, от които зависи зачатието, не са открити – Част 3

Малтус, като се е основавал на данните за увеличението населението в САЩ, дошъл до заключението, „че ако размножаването на населението не среща никакво препятствие, то се удвоява на всеки двадесет и пет години и нараства в геометрическа прогресия* . Това препятствие, продължава Малтус, се заключава в недостатъка на средствата за съществуване. И ако в Европа, Китай, Япония и т. н. населението нараства по-бавно, то причините на това се заключават отчасти в предвидливостта, а най-вече в преждевременната смърт, която е следствие от недостатък от храна.
Фактите на действителността опровергават основното положение на Малтус, че населението има тенденция да нараства по-бързо от средствата за съществуване. Ако бяха указаните от Малтус положения верни, тогава от тях логически би следвало, че периодите на удвояването на населението могат да служат като мярка за нарастването на националното богатство, т.е., че страните с голям период на удвояване на населението требва да представляват по-малко нарастване на богатството и обратно. По такъв начин, ние бихме получили, че от всичките европейски държави нарастването на богатството е най-бавно във Франция и при това процента на това нарастване постоянно се намалява (от 1800-1860 г. нарастването на населението било 0,48%; от 1860-1875 г. - 0,01%); че в Русия богатството нараства по-бързо, отколкото в Англия (в първата средното нарастване на населението за последните 15 години = 1,42; във втората = 0,90) и други толкова също несъответстващи на действителността заключения.
За пояснение на втория фактор на своето основно положение, а именно: за установяването коефициента на нарастването на средствата за съществуване Малтус не е направил никакви статически изследвания. Като заявява, че е много по-трудно да се определи размера на нарастването на земните произведения, отколкото нарастването на населението, той продължава: „обаче, ние можем да бъдем уверени, че този размер съвсем не подхожда на размера на нарастването на населението; населението нараства много по-бърже от средствата за съществуване".
Статистическите данни на Англия, Франция и Германия, които показват, както ще видим в отдела на „Разпределението", че в XIX столетие (само за което има и данни) нарастването на земеделските и промишлените продукти изпреварва нарастването на населението, не са заставили малтусианците да се усъмнят във верността на тяхното учение; те обясняват този факт по най-прост начин: с „предвидливостта", която се е развила в населението. На такива крехки основи е построен прословутия Малтусов закон за народонаселението. И ако това без всякакво доказване учение, което не представлява даже една хипотеза, а по-скоро празно, на нищо не основано предположение, е могло да играе в икономическата наука важна роля, то най-главната причина за това се е заключавала в съществуването на предположения а priori за еднаква за всички раси и народи и неизменяема производителна способност на човешкия организъм и произходящото от тук обяснение за намалението процента на раждането и по-прогресивното нарастване в сравнение с населението, на средствата за съществуване от „ предвидливостта".
Малтус полага, че „социалните учреждения са празни и повърхностни причини за нещастията на обществото, не повече от пера, които плават над повърхността, в сравнение с по-дълбокия източник на бедствията, които произтичат от законите на самата природа и от страстта на единия пол към другия". По-дълбокото разяснение на икономическите закони и статистическите изследвания заставили и тези икономисти, които са съгласни с изходните положения на Малтус, да признаят, че има най-тясна връзка между икономическия ред, който е основан върху хегемонията на капитала, и обществените бедствия, каквито са: излишното население, просията, оскъдното възнаграждение, извънработното време и лошата обстановка на труда, които пораждат голям процент на болести и смъртност от изтощението на организма, престъпленията, бавното разпространение на образованието между народа, присвояването успехите на културата почти изключително от незначителна по число част на обществото и много други. Това признание парализира вредното влияние на Малтусовото учение, което се опитва да снеме от обществените учреждения отговорността на човешките бедствия и което указва природните закони, като единствен техен виновник. Само от времето на това признание за политическата икономия се открива широката и благотворната задача, да установи основни ръководещи принципи за народностопанствената политика, които са длъжни да осветяват пътя, както на обществената, така и на държавната деятелност.

*Известна е грешката, която е направил Малтус при изчислението периода на удвояването на населението в САЩ: той не е взел под внимание влиянието на числото на преселниците върху нарастването на населението.