Съдържание

Процес за образуване принадената стойност в капиталистическо производство - Част 1

Капиталистическото производство се състои, както вече знаем, в това, че лицето, което владее капитала, средствата на производството, привлича към себе си, посредством работническата заплата, безкапиталния работен човек и го задължава да приложи работната си сила към средствата на производството за създаването на каквато и да е стока. Нека тази стока да бъде прежда. За приготвянето на преждата преди всичко требва суров материал. Нека предположим 5 килограма памук. Стопанинът на предачната купува от пазара 5-те килограма памук, например за 9 лв. За обработването на този суров материал и приготвянето на прежда трябват известни оръдия на труда, в дадения случай вретено. Оръдията на труда, както е известно, от употребата се изхабяват. Да предположим, че при обработката на памука потребената част от веществото на вретеното - което олицетворява в себе си и всичките други употребени тук оръдия на труда - представлява стойност от 1.50 лева. Ако количеството на златото, което се равнява на 10.50 лв., представлява продукт на 21 работни часа или 1 ¾ работни дни, то от тук следва, че в 5-те кг памук и употребеното вещество от вретеното са въплътени 1 ¾ работни дни.
Работното време, което требва за да се произведе памука, е част от работното време, което се изисква за произвеждането на преждата, за която памука служи като суров материал. Затова работното време, което се изисква за да се произведе памука, требва да се заключава в преждата. Това същото се отнася и към работното време, което се изисква за да се произведе вретеното, без изтриването или изхабяването на което памука не може да бъде изпреден и превърнат в прежда. Следователно, щом искаме да определим трудовата стойност на преждата, т. е. количеството на работното време, което требва за нейното производство, сме длъжни да гледаме на различните, особените процеси на труда, отделени един от друг по време и пространство (например, процеса за добиването на памука, процеса за правенето на вретеното, процеса за добиването на желязото и правенето от него гвоздеи, които се намират във вретеното, и най-после самия процес за приготовлението на преждата) просто като на различни последователни фази на един и същ трудов процес, от който като резултат се явява преждата. Всичката разлика тук е само в това, че едни процеси на труда са изпълнени по-рано, а други по-късно. И така, стойността на средствата на производството - памука и вретеното - изразена в цена 10.50 лв., представлява съставна част от трудовата стойност на преждата или, което е все същото, от трудовата стойност на продукта.
Сега нека разгледаме тази част от стойността, която прибавя към памука труда на самия предач. Да предположим, че дневната стойност на работническата сила се равнява на 3 лв., и че в тези 3 лв. се въплъщават 6 работни часа, т. е., 6 часа труд се изисква, за да се приготвят парите, ценността на които е 3 лв., или за да се произведат продукти, които могат да се купят за 3 лева. Ако предача в продължение на един час превръща 5/6 памук в 5/6 кг прежда, то в продължение на 6 часа той ще превърне 5 кг памук в 5 кг прежда. По такъв начин памукът в изпълнението процеса на преденето поглъща в себе си 6 работни часа. Това също количество работно време се изразява в количество от злато, което се равнява на 3 лв. Следователно към памука, вследствие процеса на преденето, се е присъединила една стойност от 3 лева.
Нека сега погледнем на общата трудова стойност на продукта, който се изразява в 5 кг прежда. В тях се въплъщават 2 ¼ работни дни; 1 ¾ дни се съдържаха в памука и вретеното и ½ ден погълнато при извършването процеса на преденето. Това същото количество работно време се представлява в маса от злато, равна на 13.50 лв. И така, цената, която съответствува на количеството на труда, изразена в 5 кг прежда = 13.50 лв., а цената на един кг прежда = 2 лв. 70 ст.
Но ако това е така, то каква полза извлича предприемателят? Предприемателят изразходва известна част от капитала за купуване на суров материал, оръдия на труда, работническа сила и като създава, при помощта на тях, известен продукт, вижда, че стойността на продукта се равнява на стойността на изразходвания капитал. Изразходваната стойност не нараства във величината си, не дала никаква печалба, за която единствено предприемателят започва и води своето промишлено дело. Капиталистическата промишленост произвежда предмети не за собственото потребление от стопанина на предприятието, а за размяна. А затова стопанинът на капиталистическото предприятие вижда смисъл в своята деятелност само тогава, когато произвежда стоки, разменната ценност на които превишава направените от него за производството разходи.