Съдържание

Процес за образуване принадената стойност в капиталистическо производство – Част 2

Но нека погледнем на работата от по-близо. Ние предположихме, че предача работил в ден само 6 часа, т. е. това количество от време, което съответствува на дневната стойност на работническата му сила. В действителност работата стои другояче. Работника, като влезе в работилницата, намира там необходимите средства за производство в такова количество, каквото е нужно не за 6 часов, а за 10, 12, 14, 16 часов трудов процес. Ако 5 кг памук, като поглъща в себе си 6-часов труд, се превръщаше в 5 кг прежда, то10 кг памук поглъща 12-часов труд и се превръщат в 10 кг прежда. Нека разгледаме продукта на продължения трудов процес. В 10-те кг прежда се въплътяват сега 4 ½ дни: 3 ½ дни в употребения памук и вретено и 1 ден погълнат от памука през процеса на преденето. Но 4 ½ работни дни, изразени в злато или, което е все същото, в пари, са равни на 27 лв. Тази сума представлява следователно цената па 10 кг прежда. Килограм прежда струва сега, както и по-преди, 2.70 лв. Но сумата на стойностите, изразходвани в процеса на труда, съставляват 24 лв. Обаче стойността на преждата съставлява 27 лв., следователно стойността на продукта превишава с 1/9 стойността, която е изразходвана за производството му. И така, 24 лв. са се превърнали в 27 лв. Те присъединяват към себе си принадена стойност в 8 лв., която става собственост на стопанина на предприятието.
Продал или не продал производителя на преждата своя продукт по 2 лв. 70 ст. кг., т. е. съответствено на количеството на труда, който е изразен в преждата, от това величината на печалбата в страната не се изменя. Ако при размяната на две стоки едната бъде продадена с цена по-висока, отколкото е нейната трудова стойност, то другата ще бъде продадена с цена по-ниска, отколкото нейната стойност. Във втора глава, като говорихме за трудовата стойност, посочихме причините защо в съвременния икономически ред цените на стоките не се определят единствено от количеството на труда, изразходван при производство. Но в отдела на производството пие имаме работа само с трудовата стойност, т. е. с стойността на предмета, която зависи единствено от количеството на труда, което трябва за производството му. Такова едно отстранение при анализиране явленията на производството второстепенните условия за образуването на цената е по-удобно за обяснението на икономическите феномени, където трудовата стойност оказва и в съвременния строй първостепенно влияние на пазарната цена на продуктите , тъй като количеството на труда, което е необходимо за създаването на продукта, играе най-важна роля в образуването на разменната му ценност.
Като разглеждахме процеса за произхода на печалбата и образуването трудовата стойност на продукта, видяхме, че стойностите на употребените средства в производството се явяват отново като съставни части в стойността на продукта. Така например откриваме стойността на памука и вретеното в стойността на преждата. Следователно, стойността на производителните средства се съхранява чрез пренасянето й на новия продукт. Това пренасяне става в продължение на превръщането производителните средства в продукт, т. е. в течение на трудовия процес. Ако труда не беше приложен към средствата на производството - към суровите материали, към оръдията на труда - то те с време биха се развалили, следователно, не биха могли да пренесат своята стойност на новия продукт, което ще рече, не биха указали никаква полза на обществото. И така, само трудът, чрез своето приложение към средствата на производството, може да ги направи полезни за човека и да запази тяхната стойност като я пренася на новия продукт. Но освен че съхранява стойността на производителните средства, трудовият процес ражда още нова стойност, която съответствува на количеството на труда, което се прилага към средствата на производството за създаването на новия продукт. От тук следва двойния резултат на труда през един и същ момеят от време: съхраняване на предишната стойност - стойността на суровия материал и потребената част от оръдията и създаване на нова стойност.
Сега вече знаем, че средствата за производството не създават никаква нова стойност, а само пренасят стойността си на новия продукт. Новата стойност я създава само труда. В тази нова стойност можем да различим две части, а именно стойност, която съставлява еквивалента на стойността на работническата сила и принадена стойност. Нека обясним това с пример. Да предположим, че производителния процес се установява на този пункт, когато работникът е произвел еквивалента на стойността на своята собствена работна сила, т. е. когато той, вследствие например на шестчасовия труд, е произвел нова стойност, в която е въплътено такова също количество труд, каквото се заключава в получената от работника работническа заплата. Ясно е, че новосъздадената стойност само заменя парите, които са изхарчени от капиталиста за купуването на работническата сила и изразходвани от самия работник за добиването на жизнени средства. По отношение получената от работника работническа заплата, новата стойност се явява само като едно възпроизвеждане. Но в този случай стойността действително се възпроизвежда, а не представлява само едно съхранение на себе си, както това може да се каже по отношение към производителните средства. И то затова, защото количеството на труда, което се заключава в употребяемите от работника жизнени средства, нямат никакво влияние върху стойността на създадения от работника продукт, когато стойността на производителните средства изцяло влиза като съставна част в стойността на продукта.
Във всичките форми на стопанствените предприятия обикновено, а в капиталистическото производство - непременно, трудовият процес се продължава и по-нататък от този пункт, когато работникът е възпроизвел вече и прибавил към предмета на труда простия еквивалент на стойността на работническа сила. Вместо шест часа, които да предположим биха били достатъчни за произвеждането на еквивалента, трудовият процес се продължава, например 12 часа. Следователно, проявената работна сила или труд не само възпроизвежда своята собствения стойност, но произвежда още някакъв излишък от стойност. Тази принадена стойност, или, което е все същото, печалба, образува излишъка на продуктовата стойност над стойността на елементите, които са употребени за образуването продукта, излишъка на стойността на обективния и субективния фактор на производството, т.е. - средствата на производството и работническата сила.