Съдържание

Необходим и принаден труд

Ние видехме, че работника в продължение на известна част от трудовия процес произвежда само стойността на своята работна сила. Тази част от неговия работен ден, която той употребява за това, може да бъде по-голяма или по-малка, съразмерно с количеството на труда, което се заключава в получаваната от работника работническа заплата. Ако в работническата заплата са олицетворени шест работни часа, то работника, за да я възпроизведе, е длъжен да работи ежедневно средно шест часа. Ако той работеше не на някой стопанин, а като самостоятелен производител, и ако употребяваше количеството на предметите, в които се заключават шест работни часа, то той, при условия на един застой в техническите усъвършенствания би бил длъжен еднакво да работи също такава част от деня, за да не влоши материалното си положение. Затова, тази част от работния ден може да бъде наречена необходим труд. Вторият период от трудовия процес, който се извършва след необходимия труд, макар и да коства на работника труд, т. е. харчи неговата работна сила, но при робската, крепостническата и наемната система на труда не представлява за него никаква стойност. Този втори период на трудовия процес образува принадената стойност, печалбата, която постъпва в разпореждането на стопанина на наемните работници и съставлява мотива па неговата стопанствена деятелност. Тази част от работния ден може да бъде наречена принаден труд.