Потреблението на капитала в производството

Производството на материалните ценности представлява, както знаем, такъв стопанствен процес, в който човек, при помощта на оръдията, прилага своя труд към материала, с цел да направи последния удобен за удовлетворение на която и да е човешка потребност. В трудовия процес всичките му веществени елементи - материалите и оръдията - изгубват предишната си форма и значение: инструментите се изтриват, машините се изхабяват, семената изгниват в почвата, ленът се обръща в прежда, дрипите в книга, с една реч, трудът ги поглъща. Следователно , производителния процес е процес на потребление. Всичко, което се произвежда - се употребява; и при това голяма част от предметите се употребяват твърде скоро. Между това, всичките изражения на разговорник език ни показват, като че ли ние това не го забелязваме. „Когато се говори за старото богатство на страната - казва Мил - за богатствата, наследени от родителите, тези и всичките подобни изражения ни водят към мисълта, като че ли богатствата предадени от родителите ни, са били произведени твърде отдавна, в това време, когато те първоначално са били добити, и като че ли в настоящата година е произведена само тази част от капитала на страната, с каквото се е увеличила в настоящата година цялата му сума. Всъщност съвсем не е така. По-голямата част от тези ценности, които съставляват богатството, което сега съществува в Англия, е произведено чрез човешки ръце в течение на последните дванадесет месеца. Твърде малка е тази част от това огромно богатство, което е съществувало преди десет години; от днешния производителен капитал на страната едва ли е съществувало тогава нещо, освен къщата по фермите и фабричните здания, също и малко от днешните кораби и машини; та и от тези къщи, кораби и машини едва ли твърде малко биха просъществували десет години, ако не се употребяваше през това време нов труд за тяхната поправка. Земята е останала от предишно време и тя е почти единствената вещ, която е останала от предишно време. Затова тя и не е произведена, а всичко, което е произведено, изчезва, и почти всичко изчезва твърде скоро. Почти всичките видове капитал не са способни за дълго съхранение. Промишлените здания въобще скоро се срутват от употреблението, а пък няма и сметка да се градят с вечна трайност. Капитала се поддържа от поколение на поколение не с това, че се съхранява, а с това, че постоянно се възпроизвежда. Всичките му съставни части се разрушават чрез употребление и въобще се разрушават наскоро след като бъдат произведени. Но хората, които ги употребяват, се занимават между това с произвеждане на друг капитал, който има по-големи размери. Нарастването на капитала е подобно на нарастването на населението. Всеки, който е роден, умира, но всяка година броя на новородените е по-голям от броя на умрелите. Затова населението постоянно расте, макар че нито едно от лицата, които го съставляват, не е съществувало на света до извънредна старост".
Тази същата мисъл разяснява новия американски писател Джордж, чиято книга "Progres and Poverty" е обърнала общото внимание на икономистите. Най-очевиден факт, на който, за съжаление, малко обръщат внимание е, че потреблението се поддържа изключително от съвременното производство. Пред нас стои лице, което с нищо не се занимава, но живее с богатството, което е оставено от баща му в държавни ренти. Действително ли и средствата за съществуването му са дошли от богатството, което е събрано от минало време, или от производителния труд, който се извършва около него? На неговата трапеза стоят пресни яйца, масло, приготвено преди няколко дена, мляко издоено от кравата тази сутрин, риба, която преди едно денонощие плавала в морето, месо, което чирака на касапина донесъл във време на печенето, пресни растения от градината и плодове от бахчата, с една дума, почти няма нито една вещ, която да не е оставила преди малко ръцете на производителния работник, освен, може би, няколко бутилки старо вино. Това, което туй лице е наследило от баща си и с което, както се казва, той живее, в действителност съвсем не е богатство, а само власт, за да се разпорежда с богатството, което произвеждат други. И неговото съществуване се поддържа именно от това съвременно производство. Четири квадратни мили на град Лондон съдържат несъмнено много повече богатство, отколкото същото пространство земя в друго някое место. А между това, ако в Лондон производителния труд съвършено се прекратеше, то след изтичането на няколко часа, народът би почнал да умира като заразени овце, и след няколко седмици или месеци надали един би останал жив.
И така, капиталът се образува и преумножава не с това, че се съхранява, а с туй, че се употребява в производството чрез труда и се възпроизвежда. На труда и само на труда от последната година капиталът дължи своето произхождение и нарастване.