Ролята на труда в умножението, количеството и стойността на продуктите и тяхната част - капитала - Част 1

Цялата маса съществуващи в обществото ценности се разпадат на два класа: на ценности дадени от природата, и ценности, които са създадени чрез труда. Предметите, които съставляват дар на природата, като, например, почвата, рудниците, първобитната гора, са получили ценност само за това, че те са монополизирани в частна собственост. Едно от съществуващите отличия на този клас предмети от предметите, които се създават чрез труда, се състои в това, че по-голямата и най-важната част от тях, каквито са почвата и рудниците, е определена величина; човек не може да увеличи количеството й, а затова и самото увеличение на нейната ценност не представлява израстване на националното богатство, не умножава количеството на полезните за човечеството вещи, а усилва само богатството на притежателите й за сметка на другите класи на обществото. Съвсем друго представляват в това отношение предметите, които се създават чрез труда. Тук увеличението и намалението им зависи от волята на човека, от количеството, качеството и направлението на труда му. Колкото повече се изразходва труд при производството, колкото по-успешен е труда, толкова по-голямо количество предмети обладава обществото, толкова по-богато е то. По такъв начин количеството на труда и производителността му са единствените фактори за нарастването на общественото богатство и следователно и неговата част - капитала.
Освен обяснението на факторите, които влияят за нарастването на общественото богатство, за науката, а така също и за живота, е да се изследват условията за образуването стойността на предметите. Знанието на тези условия особено е необходимо в съвременното стопанство, където най-значителна част от предметите се произвежда не за собствено потребление, а за размяна. Всестранният анализ на условията, които образуват разменната стойност на предметите, читателят ще намери в отдела „Размяната". Тук ние требва да направим една бегла забележка само за ролята на труда в образуването на разменната ценност. Робинзон оценявал работите и изработените от него предмети по количеството на изразходвания за тяхното получаване труд. Предмета, който изисква за своето създаваше два дена, имал за него два пъти по-голяма стойност в сравнение с предмета, който могъл да бъде приготвен в един ден. Както за Робинзон стойността се определя от количеството на изразходвания труд, така също и за обществото, от гледна точка на трудовите усилия, предмета има толкова по-висока стойност, колкото по-голямо количество труд се изисква при производството му. Но това, повтаряме, е вярно само от гледна точка на трудовите усилия, които требват при създаване на предмета.
До скоро в значителна част от икономическата литература и в практическия живот трудовата стойност на предмета., т. е. количеството на изразходвания за производството му труд, малко се обръщаше внимание. Когато се говори за стойността, то обикновено се разбира или разходите при производството на предмета, или разменната му ценност, т. е. отношението, в което предмета се разменя с какъвто и да е друг предмет, обикновено с пари. А разходите при производството и разменната ценност, при съвременния икономически порядък се определят не единствено от количеството на труда, който е изразходван при производството на предмета, а от ред други условия, за които ние ще говорим в отделите за размяната и разпределението. Засега ще покажем само главните причини, защо труда се явява не единствен при образуване стойността на производството и разменната ценност на предметите.
Първо, предметите, които съставляват дар на природата, са преобърнати в частна собственост, поради което са получили разменна стойност. Заедно с това, факта, че съществува разменна стойност за тези предмети, оказва влияние при изчислението разходите при производството. Промишленикът плаща наем за земята, на която са помещава неговата фабрика и внася това в разходите на производството и разменната стойност на приготвяните от него продукти.
Второ, по причина на разликите в плодородието на почвата, богатството на рудниците, стойността на превозването, продуктите на материалната и земеделската промишлености, които са от равно качество и количество, изискват за своето производство и доставка на местото на продажбата разни количества труд. Между това, никой не дава за едно кило ръж на едно също пазарище по-голяма цена, отколкото за друго кило, само за това, че първото е изисквало по-голямо количество труд за своето производство.
Трето, съществуването на частната собственост на оръдията на труда и средствата за продоволствието на работниците. Защо съществуването на частната собственост на капитала не позволява на труда да стане единствения образувател на стойността на продукта, ще се обясни напълно, когато се запознаем с условията на разпределението на печалбата. Тук можем само отчасти да осветлим този въпрос.