Ролята на труда в умножението, количеството и стойността на продуктите и тяхната част - капитала - Част 2

Работата се състои в това, че разните отрасли на промишлеността не изискват еднакъв от капитал за построяване на здание, купуване на инструменти, машини, от една страна и за купуването на материали и работна сила, от друга. Един отрасъл на промишлеността изисква разход 9/10 от капитала за предмети от първия род, и само 1/10 за предмети от втория род; нуждите в друг отрасъл на промишлеността са обратни. Разходите за предметите от първия род се наричат основен капитал; за предметите от втория род - обръщаем капитал. Основния капитал служи, като не изменя формата си, за дълг ред производителни операции: фабричните здания, инструментите, машините служат за повече години, като се изхабяват само постепенно. Обръщаемият капитал, напротив, служи само за една производителна операция, от което като резултат се явява нов продукт. Ако предположим, че основният капитал служи в течение на десет години, то, като изчисляваме трудовата стойност на продукта, ние требва да пренасяме върху стойността на произведения всека година продукт само една десета част от основния капитал. Всъщност, при съществуването частната собственост за оръдията на произведения продукт се пренася по-голяма стойност, отколкото е изразходваната част на основния капитал. И то за това, понеже печалбите от промишлените предприятия се стремят към равенство. Никой няма да вложи капитала си, освен по крива сметка, в дело, което, при равни останали условия, дава по-малка печалба в сравнение с други промишлени предприятия. Тенденцията за уравнение на печалбите от предприятията има за следствие, на продукта да се пренася по-голяма стойност, отколкото тази, която се заключава в изразходваната част на основния капитал. За по-просто обяснение нека приведем следния хипотетичен пример, който за разяснение на делото може да послужи дотолкова, доколкото е възможен на практика. Основният капитал на известно предприятие, за производството на който трябва 1000-дневен труд и има стойност 3000 лева предполагаме, че е вечен и не изисква никаква поправка. В такъв случай, стопанинът на предприятието, като продава продукта, произведен посредством този основен капитал, по трудовата стойност би получил само за количеството на труда, който се заключава в обръщаемия капитал и няма да има никаква печалба от основния капитал. А в самата действителност печалба се получава от целия капитал, както от основния, тъй и от обръщаемия, и се получава от основния капитал не пропорцио нално на изхабяването му, а като следствие от тенденцията на печалбата към уравняване. Равни капитали, които са внесени в предприятия с еднакъв риск, еднаква грижа, обещават в средно число равна печалба.
В едно предприятие, колкото по-голяма е тази част от капитала, която се състои от машини, постройки и други предмети на основния капитал, колкото по-голям период от време служат тези предмети, толкова с по-голяма стойност ще се продават продуктите на предприятието, в сравнение с количеството труд, който е изразходван за тяхното производство, и обратно. Продуктите на едрата машинна промишленост, където основният капитал съставлява винаги значителната част от целия капитал, имат по-висока разменна ценност сравнително трудовата им стойност. Продуктите на промишленостите, гдето преобладава ръчния труд и обръщаемият капитал, имат разменна ценност по-ниска сравнително тяхната трудова стойност.
За да се разбере по-добре трудовата теория за ценността требва да дадем още някои пояснения. Трудът е главният образувател на разменната ценност на огромно количество предмети. При това, за марка на самия труд служи труда на простия работник, който играе най-важна роля в съвременния процес на производството. Сложния труд, под който се разбира труда, за който се плаща повече, отколкото за средния, простия труд, може да се смята като умножен прост труд: така щото, по-малко количество сложен труд се равнява на по-голямо количество прост труд. Още, може да ни се покаже, че ако стойността на стоката се определя от количеството на изразходвания за нейното производство труд, то колкото е по-ленив или по-несръчен човек, толкова по-голяма ценност има неговата стока, понеже толкова повече време той употребява за нейното приготовление. Но за труд, който образува стойността, се счита само обществено-необходимото работно време. Обществено-необходимо работно време е времето, което требва за да се създаде какъвто и да е предмет с помощта на наличните обществено-нормални условия на производството със средна степен изкуство и напрягане на труда. Например, подир въвеждането в Англия на парния тъкачен стан може би достатъчен е бил половината от онзи труд, който преди е требвал, за да се преобърне дадена прежда в плат. Макар английският ръчен тъкач, който продължава да работи по предишния способ да употребява за преобръщане дадена прежда в плат същото работно време, както и по-преди, но продукта му изработен в един работен час сега вече представлява само половин обществен работен час и се е понижил в стойността си на половина в сравнение с простия или средния труд.