Ролята на труда в умножението количеството и стойността на продуктите и тяхната част - капитала - Част 3

Казахме, че освен труда, съществуват още второстепенни обстоятелства, които образуват разменната стойност на предметите. Тези второстепенни обстоятелства ще се разгледат в отдела на размяната, където въпроса за разменната стойност се разглежда специално във всичките му конкретни проявления. Тук обаче, в отдела на производството, като анализираме как се образува стойността, ние ще имаме предвид само главния й образувател - труда.
Основен и обръщаем капитал. Видехме, че капиталът се съхранява и се умножава посредством потребление възпроизвеждане. При това потребление на капитала едни от предметите му или съвсем се унищожават в процеса на производството, или съвършено се видоизменят. Дървата и въглищата, които привеждат в движение машините, съвършено се унищожават и не могат да служат за по-нататъшно производство; масата и поташа, които служат при сапуненото производство, се превръщат в сапун. Другата съставна част на капитала се състои от предмети, които имат повече или по-малко основен характер и, като се употребяват постепенно, служат, благодарение на това, за по-дълъг ред производителни операции. Тук принадлежат: землените подобрения, промишлените здания, транспортните постройки, работния добитък, машините, инструментите. Предметите от първия род, както вече ни е известно, се наричат обръщаем капитал; предметите от втория род - основен капитал. В системата на наемния труд, където стопанина, който купува труда, дава средствата за продоволствието на работниците, тези средства имат значение на капитал. За това тези средства се подвеждат под понятието на обръщаемия капитал. Работната заплата се употребява от работниците и отново се възпроизвежда под форма на работна сила. Икономическият прогрес зависи от увеличението на основния капитал. Както за Робинзон, така и за цялото общество, се явява възможност да отправи труда си към създаване на основен капитал, само когато са удовлетворени потребностите от първа необходимост. Затова, колкото е по-богато обществото, колкото е по-голям броя на потребителните предмети към броя на населението, толкова по-голяма част от труда е отправена за създаване на основен капитал. Икономическото значение на основния капитал е двойно. Първо, възникването на много видове промишлености зависи от усъвършенстваните оръдия, също така и от усъвършенствани пътища за съобщение. Разработването на каменните въглища, когато те се намират в дълбоки слоеве, е невъзможно без съвременните оръдия, които служат за пробиване и къртене. Получаването на сурови и хамалски продукти с цел да се продават в отдалечени местности е невъзможно без подобрението на пътищата. Ако известна страна няма с какво да прекара канали или железни пътища, то голямо количество естествени богатства ще стоят безполезни. Още по-важно е второто значение на основния капитал, именно като най-могъщ фактор за успешността на труда. В това отношение достатъчно е да се посочи съвременното машинно производство. Нарастването на основния капитал, като усилва успешността на труда, позволява на освободената част на труда да се отправи за увеличението материалите на производството, за увеличението на обръщаемия капитал, резултат на което е увеличението на предметите, които удовлетворяват човешките потребности, нарастването на националното богатство. Последното, от своя страна, открива по-нататъшен простор за нарастването на основния капитал. По такъв начин, увеличението на основния капитал и умножението на националното богатство зависят едно от друго.
Производителността на труда зависи не само от увеличение количеството на основния капитал, но и от усъвършенствуванията му. Последното е резултат от събраните знания. Съвременния прогрес в землените подобрения, в машините и другите области на техниката се дължи на откритията във физиката, химията и механиката.
Показахме влиянието на природата и оръдията на производството върху производителността на труда. Сега ще разгледаме: 1) условията за производителността на труда, които са свързани с самия труд, и 2) производителността на труда в зависимост от формите на промишлените предприятия или от организацията на труда.