Възникването и развитието на индивидуалната собственост има зародиша си в процеса на обособяването (индивидуализирането) на труда

С процеса на обособяването на труда от отделно лице или група от лица, които са поставени в изолирани от другите членове на общината условия на производството, започва постепенно да възниква индивидуалната собственост и то от начало върху движимите, а после и върху недвижимите имущества. Индивидуалният труд се явява като единствена първоначална причина за възникването на частната собственост. Следите за произхода на индивидуалната собственост от трудовото начало се разказват и досега в народните възрения. Народът счита труда въобще за единствен, напълно справедлив способ за придобиване право на собственост. А че трудовото начало играело най-нищожна роля в римското право, то е следствие на това, понеже за основа на собствеността в римската робска държава е служило завоеванието, а промишленият труд, който се изпълнявал най-вече от робите, не е имал никакво достойнство. И ако трудовото начало продължава да играе също такава нищожна роля и в съвременните кодекси на Европа, без да се гледа на освобождението на труда и на това, че и сега се съхранява в народните юридически възрения и обичаи трудовото начало, то това се обяснява с туй, че кодексите са писани от културните класи, като са се основавали на имуществените отношения, които много повече са се приближавали към римското право, отколкото към трудовото начало. Заедно с това, най-новото развитие на икономическия строй в Западна Европа, което раздели селянина от земята, работника от продукта на труда му, значително намали сферата на проявяването трудовото начало и в юридическите отношения на народа. Широката деятелност на трудовото начало се е удържала в Русия, Сърбия и България. Тук най-голямата част от населението се състои от селяните, които живеят на свои земи, благодарение на което непосредствената връзка между трудещия се и продукта на труда му е разкъсана в тези страни много по-малко, отколкото в Западна Европа.