Вътрешни и външни причини, които способстват общинното земевладение да преминава в частна собственост - Част 1

Причините, които способствуват, щото общинното земевладение да преминава в частна собственост могат да се разделят на вътрешни, които лежат в средата на самата община - така нареченото „самопроизволно" разложение на общината, и външни. Като най-важна вътрешна причина се явява нарастване интензивността на селското стопанство, т. е., нарастване количеството на труда и капитала, които се изхарчват при обработването на земята. Най-важната външна причина се заключава във влиянието на законодателството върху общинното земевладение. Да разгледаме тези две причини.
При екстензивното стопанство, под което се разбира незначителни разходи от капитал за обработването на земята, общинното земевладение с пределене (а именно такава форма на земевладение предшествала разложението на общинната поземлена собственост в частна) съвсем не представлява, или представлява твърде малко неудобства за членовете на общината. В екстензивното стопанство цялата обществена земя се обработва почти еднакво, а при пределенето члена на общината, който получава нов участък в замяна на предишния обработваем от него, не губи нищо или губи твърде малко.
Но условията на стопанството съществено се изменят съразмерно нарастването на интензивността му, т. е. съразмерно с увеличението на вложения в земята труд и капитал. Колкото е по-интензивно стопанството, толкова са по-големи различията в обработката на обществено поземлените участъци. А вследствие на това, може да се случи, за което никой не е гарантиран, при пределенето един член да получи лошо обработен участък вместо добре обработен. По такъв начин пределенето става нарушител на интересите на добрите стопани в полза на лошите. В общината се започва движение за отстранение на пределенето - движение, което е свършило в Западна Европа с разделение обществената земя на частна собственост.
Този процес на прехода на общинната земя в индивидуална, собственост, който се явява като резултат от нарастването интензивността на стопанството, се е извършил в Западна Европа постепенно. В продължение на много време са го предшествували: увеличение сроковете на пределенето и отреждане на известни части от земята, които не са постъпвали в пределенето.
С увеличението интензивността на стопанството се продължават и периодите на пределенето, понеже колкото е по-дълг срока на пределенето, толкова по-голямо възнаграждение ще получи стопанина в замяна направените от него разходи.
Подобно на това, както на стопанина започва да му свиди за своя участък тогава, когато той интензивно го обработва, също така започва най-напред да му свиди тази част от неговия участък, за която той изхарчва повече труд и капитал, тази част от неговата земя, която се подхвърля на много по-интензивно стопанство. Такива части по-рано от другите се изключват от пределенето. Те остават за известен стопанин, макар останалата част да може да премине в ръцете на друг. Тук виждаме вече унищожение на пределенето, но не на всичката земя, а само към известна нейна част.
Само чрез различието в интензивността на обработката се обяснява защо преди всичко се изключват от пределенето дворните места (чифлиците), след това покрайдворните земи (градини, бахчи), по-после орните земи, а най-накрая пасбищата, горите, празните и неудобните места, които или съвсем не се обработват, или се обработват твърде малко. И по такъв начин виждаме, че в това време, когато върху известна земя общинното ползуване се унищожава, то върху други земи продължава да съществува и общинното владение, и общинното ползване.