Домашната обработваща промишленост в началото на средните векове у варварските народи

Средните векове, в сравнение с класическия свят, могат да се смятат в някои отношения като варварски времена. Те отстъпвали на гръцко-римската култура и в развитие, и в знания, и в огромността на богатствата. Но в средновековното общество са се заключавали зародишите на разностранния обществен живот и индивидуалното развитие на хората. На средните векове принадлежи тази неоценима заслуга, че първи приготвиха почетно място на труда, благодарение на което се развива и укрепва силното, трайното, свободното, вечно стремящо се напред градско съсловие. След кървавите войни между Рим и варварите, на развалините на Римската империя възникват нови господарства, бита на които рязко се отличава от гръцко-римския. Стопанството на варварските народи се е намирало в най-патриархално състояние. Германците са се занимавали със земеделие и лов, домашните работи у тях са се считали недостойни за мъжете и били възложени на жените и робите. В градовете на Келтите едва са се забелязвали зачатъци от промишленост. Но малко по малко, благодарение че варварите се запознали с гръцко-римската култура, взели да се изменят условията на техния бит. Осготите, весготите и лангобардите, като нахлуват в италианските области, усвояват много форми от римския обществен живот, преобразуват ги по своему и продължават да ги развиват. Народите, които населяват отвъдната страна на Алпите, изпитват влиянието на южната култура в много по-малка степен.
Средновековните държави възникват посредством завоеванията.
Селското население на всека страна се е разделяло на победители и победени: първите били притежателите на земята, вторите - земеделци. Всеки богат земевладелец като е живеел отделно в укрепена местност, сред полето, имал крепостни, преимуществено военни пленници, които се занимавали с различни работи, произвеждали всичко необходимо за господаря си. Войните, като умножавали числото на робите, помагали на германците да имат всякакъв вид работници.
При фермите на кралете, херцозите, князете, манастирите имало добри подковачи, златари, обущари, зидари, оръжейни майстори, пивовари, хлебари и др. Преденето и тъкането на лена и вълната, украсата на материите, прането и миенето, били предоставени на жените.
Крепостните и дворните, които се занимавали с обработването на суровите материали, не винаги оставали постоянно при земята или в работилницата на владетеля. Понякога господарят ги пращал за обучение при някой изкусен майстор, понякога им позволявал да работят на други хора, като присвоявал за себе си част от печалбата.