Дребната промишленост в старите времена; в каменния, бронзовия и железния век

Промишлеността, която обработва достъпните на човека сурови материали, съществува от незапомнени времена: навсякъде, където се откриват следи от човешко съществуване се оказват и следи от промишленост. По запазените паметници на културата от каменния век, ясно се вижда, че даже и в тези твърде отдалечени от нас времена, са се правили, разбира се, чрез твърде прости ръчни способи различни прости оръдия, като: кременни, костени стрели и триони, ножици от зъбите на дивата свиня, лопати, брадви, а така също и домашни съдове като глинени вази, дървени четки, женски украшения и други полезни вещи. Преобладаващата форма промишленост в тези времена, доколкото може да се съди от съществуващите данни за степента на културата, до която е достигнало тогавашното човечество, е била домашна, но е невъзможно тя да се счита като единствена форма даже и за тези времена. От новите изследвания е известно, че и в каменния век не били чужди разменните отношения между хората и че благодарение на тези отношения, жителите на една местност са се ползували от продуктите, изработени в друга. Така, в белгийските пещери са намерени оръдия направени от камък (халцедон), който може да бъде пренесен тук само от Южна Франция. На бреговете на Сена са открити вещи, направени от раковини, които се въдят по бреговете на Атлантическия океан; в гръцкия полуостров са намерени каменни чукове, направени от каменни породи, които се срещат само в островите на Архипелага; в езерните Швейцарски надколни постройки се срещат изделия от балтийски кехлибар и от каменни породи, които са съвършено чужди на Европа; в доисторическите гробници на щата Охайо в Северна Америка, са се намерили раковини на двата океана. В някои местности на Русия, Франция, Швейцария, Дания, Швеция и в други европейски страни кременните чукове, търнокопите, ножовете, стрелите и други оръдия на каменния век, които носят несъмнени следи от човешка работа, се срещат в такова безбройно множество и на такива обширни пространства, че ни заставят да допуснем съществуването по тези места на твърде значителни центрове за размяна. При съществуването обаче на размяна и възможност да се работи за повече или по-малко отдалечено пазарище, непременно трябва да са произлезли от домашното производство и занаятчийската и кустарната форма на промишлеността. Изделията на промишлеността от „бронзовия век", благодарение на употреблението на металически оръдия, са по-разнообразни и по-изящни от оръдията на каменния век. Заедно с чуковете и ножовете в гробниците на бронзовия век намираме брадви и мечове, шлемове, панцири и щитове, вази и стомни, гиздави копчета, карфици, пръстени, бронзови и кехлибарени маниста, останки от мъжка и женска дреха с чапрази и копчета, костени гребени, украсени глинени съдове, дървени обувки и още много други вещи.
Художественият вкус се е развил вече до там, че някои металически изделия от бронзовия век, със своите изящни форми (цветообразни, спирални, змиообразни) служат като предмет на подражание и за днешните майстори. Жилищата на хората са станали вече по-широки, по-удобни и по-изящни.
Много от казаните изделия са се произвеждали чрез домашен труд, без да отделят производителите от главния им труд - добиването за себе си храна; обаче за другите изделия, като например металическите, които изискват сложно разделение и съединение на труда, са били необходими занаятчии и специални работилници.
В настъпилия след бронзовия железен век (в някои страни на Европа и Азия 5000, а в други - 500 г. до Р. X.) оръдията на труда, благодарение на приложението в производството им на новия материал - желязото - са достигнали до високо съвършенство и трайност. Важно нововъведение е било стъклото, изнамерено в Египет и Финикия. От него са изливани съдове и женски украшения (маниста) от слонова кост и корали, които в Европа били превозвани от източните страни, правили разни украшения за женски костюми; от бронз - огледала, гривни, ножици, разнообразни филигранни изделия, от платно, вълнени материи с металически, копринени и влакнени шивки - дрехи. За произвеждането на разни домашни съдове взели да употребяват освен глина и дърво, и мрамор. Глинените съдове започнали да гледжосват и пекат; от бронз взели да правят изящни вази, от бронз и мрамор - статуйки; от мед - музикални инструменти; от сребро и мед - монети; от желязо - земеделски оръдия.
Всичките тези богати зачатъци на обработващата промишленост, в най-проста, преимуществено домашна форма, са получили своето по-нататъшно разкошно развитие в историческите народи на изток: в Египет, Вавилония, Асирия, Индия, а после - в Гърция и Рим.