Занаятчийски характер на еснафската промишленост

Еснафската промишленост в средните векове била преимуществено занаятчийска. От разнообразни инструменти тя нямала недостиг, имало даже и машини, които действували с помощта на човешка сила, а така също и с помощта на животните, водата, вятъра; но най-усъвършенствуваните от днешните машини, които работят самички и изискват само един надзор от страна на човека, са й били неизвестни.
Строгата регламентация на еснафското майсторство малко способствала за успеха на изобретенията, откритията, усъвършенстванията в различните отрасли на еснафската промишленост.
Разделението па труда в такъв смисъл, в каквато го разбираме ние сега, т. е. разделение една главна операция на няколко елементарни части, от които всека съставлява занятие на отделни работници, в еснафската промишленост било почти неизвестно. Майсторът се занимавал с целия обем на занятието, като приготовлявал цяло изделие, а не се ограничавал само с известна част. Също не могло да съществува нито сложно разделение на труда, нито съединение на няколко занаята в едно обширно заведение, под форма на фабрики, понеже за това е трябвало повече работници, отколкото позволявали еснафските постановления.
Някои занаятчии са работили даже в къщите на поръчителите, например шивачите, както това става и сега в твърде много местности на Русия. Най-бедните немски обущари отивали от село в село и работели по къщите на селяните. Други се занимавали със занаята си в своите работилници, по поръчка на потребителите. Някои работели наготово и сами продавали изделията си, за което държали особени дюкяни при работилниците си. Във време на своето процъфтяване занаятчийството било в пряко отношение с потребителите, или направо се свързвало с търговците на едро, особено ако приготвяното от него произведение трябвало да се продава надалеч, където сам майсторът не можел да отиде. Освен това, занаятчиите се намирали във връзка с потребителите посредством различните учреждения, които облекчавали продажбата и предпазвали дребните занаятчии от влиянието на различните търговци. Такива учреждения са били изложенията на занаятчийските изделия и еснафските пазарища.
Разделението на занаята между много занаятчийски заведения, които са били ограничени в числото на калфите и чираците от еснафските постановления, препятствувало натрупването на богатството в едни ръце и не позволявало да се поробят работниците от стопаните. Предприемателите и работниците в еснафската промишленост съставлявали едно съсловие; чираците и работниците живеели в къщата на майстора и се хранели на една трапеза.