Икономическият преврат в бита на европейските народи в края на XV и в началото на XVI век

В края на XV и в началото на XVI век, когато възраждането на класическите науки, изкуства и литература достави на умствения живот на европейските общества нов богат материал, в това време, когато от откритата нова част на света потекоха в Европа потоци от сребро и злато, а подир тях маса нови общополезни и общоупотребителни сурови материали, произхожда един преврат, който има пълно значение за икономическия бит на европейските общества: усилва се размяната, а заедно с това се увеличава разделението на труда; стопанството, което до тогава е преимуществено натурално, преминава в парично; обработващата промишленост, която дотогава има занаятчийски характер в градовете, домашна вън от градовете, започва постепенно да се изменя във форма на едро манифактурно производство, при което отношенията на труда към капитала изменят. В това време, когато капитала получил възможност да се възнаграждава толкова по-значително за участието си в промишлеността, колкото повече работници съсредоточавал в своите манифактури, положението на работника се е влошило. В областта на дребното производство капиталът бил тясно свързан с труда. Трудолюбието и изкуството се ползували с не по-малки, отколкото капитала права и уважение. Обаче в едрото производство капиталиста-предприемател стои начело на едно относително голямо число работници, с които не може да свърже такива добри, семейни, патриархални отношения, каквито са били възможни между стопанина-майстор - от една страна, и неговите относително малочислени помощници и чираци - от друга. Патриархалната интимност се е заменила с хладни, чисто делови, практически отношения, които се регулират от съдбоносния закон на търсенето и предлагането.
Стопанина-занаятчия и неговите помощници направо са били заинтересовани в доброто качество на общата работа и в успеха на предприятието и гледали да работят добросъвестно, понеже това считали за дълг на честта си. Интересите на стопанина и помощниците му са били общи. Калфите съзнавали, че и те сами могат с време да станат стопани. С изчезването на такива лични отношения, с отстранението на работника от всякакво участие в успеха на предприятието, единственото стремление, което останало в работника, е да заработи колкото е възможно по-голяма плата. Но и високата плата не могла да възнагради работника за онова, с което той се ползувал по-преди: още по-малко той можел да бъде удовлетворен от своето положение, когато, под влиянието на конкуренцията, възнаграждението на труда започнало да се понижава.