Развитие на свободната промишленост в градовете

Малко по малко, благодарение на трудолюбието и спестовността, много земеделци и занаятчии придобивали средства, които им давали възможност да си откупят личната свобода. Но най-вече от всичко за освобождението на труда способствало развитието на градския живот и тези привилегии, които градовете са се възползували да придобият от феодалните владетели. Положението на градските жители било твърде по-добро от онова на селяните и градовете, като относително по-безопасни прибежища са станали център на средновековната промишленост. В градовете са се заселвали понякога не свободни жители и без съгласието на своите владетели. Чрез княжески и кралски прощални грамоти се определял срока, подир изтичането на който никой задължен човек не могъл да бъде изискван назад; в този срок той придобивал граждански права. Промишлеността в градовете от своя страна пък способствала за развитието на тяхното материално благосъстояние, а заедно с благосъстоянието заяквала и свободата.
Съзнанието на силата, която се заключава в съгласието и единството и която послужила като една от основите за възникването на градско-обществения живот, подбуждало гражданите-занаятчии да се сдружават в свързани корпорации, известни под името цехове (еснафи).