Характера на промишлеността у старите исторически народи

Забележително разнообразие и изтънченост в изработването са достигнали предметите на промишлеността у историческите народи на Изток, а по-после - в Гърция и Рим. И без да се гледа на това, промишлеността продължавала да съхранява почти изключително домашната форма на производството. Предметите са се произвеждали главно за собствено употребление и за потребностите на господарите на трудещото се население. Причината за това социално положение се заключавала в робската организация на труда, която имала за свой резултат крайна простота в икономическото устройство.
Стопанствения строй у историческите народи на древния свят се е слагал от множество еднородни единици и във всека единица с достатъчна яснота се отразявал икономическият бит на целия народ. Такава единица е домашното стопанство. Всеки от стопаните, които принадлежали към висшата управляваща класа от народа, имал своя къща с известен участък от земя. Робите, които принадлежали на стопанина в пълна собственост, както добитъка, оръдията и съдовете, сеели и жънели неговото поле, млели житото на домашни ръчни, а по-после на водни воденици, обработвали кожи, ковали желязо. Робините прели вълна и лен, тъкали сукно и платно и изпълнявали всичките желания и прищевки на господаря. Имали роби не само отделните лица, но и държавата. На държавата правели оръжия в големи работилници, които тя издържала на своя сметка.
В най-плодородните страни на Азия, Африка и Южна Европа, които са се ползвали с топъл, благодатен климат и които служели за люлка на днешната европейска цивилизация, продуктите на земеделието и всичките материали за обработващата промишленост са се получавали в изобилие, вследствие на което всяко стопанство, като нахранвало своите неволници, имало възможност да даде свободно време и много удобства за живота на стопанина и семейството му. Това, което оставало подир потреблението на владетелите и робите, се обръщало в търговия, преимуществено външна, понеже вътрешната в тези времена, при господството на домашната стопанствена форма, при слабо развитото разделение на труда вътре в отделните държави, при еднообразния бит, била нищожна. Обаче външната международна търговия служела като средство за размяна между страни, които рязко са се отличавали една от друга по климатическите си условия и производителността на земята.
Съразмерно с развитието на търговските сношения между народите, съразмерно на съобщението им в труда, знанията и просвещението, в Гърция и Рим се сгрупират богатства, отделя се един многочислен клас от богати хора с изтънчени потребности, които водят един разкошен живот. С усилването поръчките за изделията па промишлеността и с развитието на вкуса, за изкусните работници се открило доволно обширно и полезно поле за деятелност. Някои от тях, особено в последните времена на Римската република са се съгласявали да плащат ежегодно значителен данък на своя владетел, за да имат възможност свободно за своя сметка да се занимават с това или онова занятие, а в същото време не малко роби са получавали даром свобода от господарите си. По такъв начин, взел да се отделя един особен клас занаятчии, който заключавал в себе си ядрото на бъдещата самостоятелна градска промишленост. Робът-занаятчия все още се намирал в пълна зависимост от своя господар, но той вече вземал непосредствено участие в ползването от произведенията на своя труд. Благодарение на увеличеното богатство в последните години на Римската република и във времето на Империята, търсенето на занаятчийските произведения е било така голямо, че имало достатъчно работа и за робите, и за свободните. Свободните занаятчии подобрявали малко по малко своето положение въпреки че съперничеството на робския труд понижавало цените на изделията, а големите данъци намалявали печалбата.