Съдържание

Вредните страни, произтичащи от разделението на труда

Такива са ползите от разделението на труда. Наред с тези ползи от разделението на работата между хората при съвременното устройство на труда, има така също и важни вредни страни. Те се заключават във вредното влияние, което оказва разделението на труда върху здравето и умственото развитие на работниците.
Политическата икономия до днешно време или съвършено е замълчавала за вредните страни произтичащи от разделението на труда или е забелязвала през пръсти, като не е обръщала нужното внимание на този въпрос.
Известно е, че за поддържането на организма в здраво състояние е потребна една определена енергия и продължителност от работа за всичките мускули на организма. Здрави работи са тези, които дават занятие на мускулите от всичките части на организма. Такива са почти всичките работи от нисшата степен на икономическия бит; такива са в настояще време работите в земеделието. Тук разделението на труда е още твърде малко. Колкото повече се усъвършенства производството, колкото се увеличава разделението на труда, толкова по-едностранчив става изискващия се от работника труд. Нека вземем например рязането на дъски. У нас в България, където не са в употребление още машините за рязане на дъски, странствуват бичкиджии, които предлагат своите услуги. Такъв бичкиджия сам се занимава с течението на своята бичкия. Той поставя подпорките за слагане на пъна. Той самичък слага пъна на тях; след това, отива пък самичък да слага дъските да съхнат. Колко различни положения на тялото, колко разнообразни усилия изискват тези части на неговата работа. Нека погледнем и на главната част на неговото занятие - рязането дъските. Тука той тегли бичкията с ръце и при всяко едно нейно движение се движи с цялото си тяло, така че работи целия гръб и всичките мускули на краката. По такъв начин всичкия негов организъм участвува в работата и целия се ползува от нормалните й последствия - подкрепване на силите. Когато триона вместо от човешки ръце започне да се движи от вода или пара и пъна под него се подставя от особен механизъм, а не от човешки рамена, тогава вместо бичкаджии, които работят с целия си организъм ще требва да се поставят работници, които само да наблюдават действието на механизма и едва от време на време да го направляват, с леко движение на ръцете, което не изисква вече съдействието нито на гърба, нито на краката. По такъв начин работата на тези работници се състои вече в пълно бездействие почти на целия организъм, освен ръцете, за мускулите на които също така има малко работа. Физиологическите последствия от такова положение са очевидни: организмът не достига до тази сила, която той добива от по-малко усъвършенствуваната форма на същото производство. Но тука поне още не требва да се държи постоянно организма в едно неудобно положение за храненето на органите. По голямата част от процесите на усъвършенстваните производства са съединени с тези втори неудобни за организма условия. Почти във всичките фабрики огромно количество от работниците стоят цел ден в едно и също положение - сгърбено, изкривено, като работят само с два или три мускула. Останалите мускули стоят в бездействие, от което отслабва и централната част на организма. Стомахът се разваля, гърдите остават неразвити; от което неизбежно последствие е обща слабост, безкръвие и предразположение към гръдни болести. С една реч казано, голямото разделение на труда при днешните условия на производството, когато всеки работник стои вечно при една и съща частица на делото, води към разстройство на организма в голямо количество работници, които се намират при процесите на усъвършенстваното производство.
В това сега никой не се съмнява. Но заедно с това става така също несъмнено, че за човешкото благосъстояние е необходимо да се увеличи самото производство, а нарастването на производството изисква разделението на труда. По такъв начин имаме две формули: този елемент, развитието на който е необходимо за благосъстоянието, е гибелен за маса хора със своето развитие. Подобно заключение ще се изпречи пред нас, когато по-долу ние ще говорим за техническото и социалното значение на машините и едрото производство. Нека видим сега как се разрешава стълкновението между разделението на труда и благосъстоянието на работниците.