Съдържание

Интензивността на труда в зависимост от продължителността му

Освен мотивите към труда, на интензивността му влияе така също и продължителността на разходването му. От ежедневния опит всеки знае, че при извънмерната продължителност на работата нейната интензивност се намалява. Като изхождат от резултатите на този опит, защитниците на закона за намалението работния ден доказват, че при известно съкращение на работния ден се ползуват не само работниците, но и стопаните, тъй като изгубеното време се възнаграждава от интензивността на работата. Английският икономист Джевънс се опитал количествено да определи съотношението между интензивността на труда и продължителността му. Той слагал на изпъната ръка тежести и измервал колко време е в състояние ръката да издържи различните тежести. Количеството на тежестта изразява степента на енергията, с която мускулите се съпротивляват на налягането; времето - степента за продължителността на работата на мускулите. Тежестите, които били сложени на изпънатата ръка, били променяни от 1 до 18 фунта. Опитът е дал следните резултати. При тегло от 18 ф. ръката била способна да удържи 15 сек.; при тегло от 10 ф.- 60 сек.; от 7 ф. 87 с; от 4 ф. - 148 с; от 2 ф. - 219 сек.; при 1 ф. - 321 сек. Ако сега помножим теглото на времето, то ще се окаже, че при 18 фунта работата се равнява на 270 ф. секунди; при 10 ф. = 600 ф.-с; при 7 ф. = 609 ф.-с; при 4 ф. = 592 ф.-с; при 2 ф. = 438 ф.-с; при 1 ф. - 321 ф.-с. И така излиза, че най-голямо количество работа се получава не при най-силно напрежение на ръката, а при средна тежест, в дадения случай при тежест от 7 ф.
Като завършваме думата относително интензивността на труда, ние сме длъжни да забележим, че в трудовите процеси, където действува машина, която се привежда в движение от силите на природата, а не от силата на човека или животните, интензивността на труда на работниците се уравновесява, понеже тук енергията на деятелността на работника зависи от скоростта на работата на машината.