Съдържание

Мотивите към труда, които определят интензивността му - Част 1

Колкото трудът е по-приятен, толкова той е по-интензивен. За това, заедно с осъществяването на гореспоменатите три условия, които правят труда приятен, се увеличава и интензивността му.
Освен приятността на труда голямо влияние на интензивността му оказва факта, че резултатите на труда постъпват в полза на работника. А този факт има място, когато оръдията и материалите на труда ги владее работника. Както в робската, така също и в волнонаемната организация на труда, средствата на производството не принадлежат на работника, затова той съвършено е незаинтересуван от резултатите на своя труд. В противоположност на това може да се каже за енергията, когато човек знае, че сам непосредствено ще се ползва от всичките плодове на своята деятелност. Горещият защитник на собствеността на земята от нейния обработвател, Джон Мил, събрал от различни съчинения живи описания за енергията на селския труд. С цел за да обърнем вниманието върху този важен предмет на читателя, ще приведем няколко извлечения от IV глава на „Основи на политическата икономия" от Мил.
„От всичките селски стопани, казва Сисмонди (Etudes sur l`Economie Politique), земеделеца-собственик извлича най-голяма полза от земята, понеже той повече от всички мисли за бъдещето и по-добре от всички се ползува от опита. Той извлича най-голяма полза и от човешкия труд, за това че, като разпределя своите занятия между всичките членове на семейството, оставя работа за всеки ден от годината, така щото в никой от тях да няма празно време".
В друга своя книга: „Nouveaux prineipes d`Economie Politique" Сисмонди говори: „Когато преминаваш почти по цяла Швейцария, през много части на Франция, Италия, Германия, не требва да питаш, кому принадлежи този участък земя, на който ти гледаш - на селянина - собственик или на някой фермер: достатъчно е да погледнеш на него. Разумното разработване на земята, удобствата, приготвени за земеделеца, красотата придадена на нивата от неговите ръце, всичко това от пръв поглед открива земеделеца-собственик. Вярно е, прочее, че притесненото правителство може да разруши благосъстоянието когато требва да се развива собствеността; данъкът може да отнеме почти всичкия доход на селското стопанство, недоброто отнасяне на правителствените агенти може да наруши спокойствието на населението, невъзможността да се намери защита против могъществения съсед лишава бодростта на духа; в прекрасната страна, възвърната под властта на Сардинския крал, собственикът носи същия мундир на бедността, както и един служител. (Сисмонди говори тук за Савоя, където селяните са почти собственици, но по достоверни сведения, живеят в крайна бедност). Но, продължава той, невъзможно е да се ограничава цялата политическа икономия от един принцип: един принцип без съдействието на други не може да произведе благосъстояние, обаче той и тогава намалява злото".
Тази картина от неуморима прилежност и, може да се каже, от гореща любов към земята у селяните-собственици се потвърждава от свидетелствата на множество наблюдатели на Швейцарските кантони. И всички свидетелстват, че обитателите-собственици работят така усърдно затова, защото самички се ползуват от плодовете на своя труд.