Съдържание

Мотивите към труда, които определят интензивността му - Част 2

Ние говорихме за мотивите към труда, които се заключават в приятността на труда и в увереността на работника, че той ще се ползува от резултатите на своята деятелност. Друг мотив към труда, който определя интензивността му, е външното принуждение. Външното принуждение се проявява в твърде различни форми, като започнем от надзора на стопанина или неговите слуги над труда на робите, крепостните и волнонаемните работници и свършим с контрола на другарите и общественото мнение в асоциациите и общините.
Обстановката и продължителността па робския, крепостния и съвременния волнонаемен труд са такива, щото правят труда неприятен. Освен това, работникът тук не е заинтересован от резултатите на своята деятелност. А за това, колкото и да е бдителен надзора върху работниците в тези форми на труда, те никога не проявяват пълната интензивност на труда си. Освен това, колкото е по-голямо предприятието, толкова е по-труден и надзора. Особено затруднен е надзорът в големите селски стопанства, където работниците са разпръснати. Това обстоятелство е причината да се замени в римските латифундии робския труд с колонисти. За да увеличат интензивността на волнонаемния труд, прибягват към тъй наречената работна заплата на парче. Целта се осъществява, в ущърб на качеството на самата работа.
В асоационната организация на производството интензивността на труда е несравнено по-значителна, отколкото във волнонаемната система. Преди всичко в такава организация работника е заинтересуван от резултатите на своя труд. Освен това външното принуждение действува тук по-могъществено, понеже всеки работник се труди под контрола не на един стопанин или неговите наемни слуги, а под стопанските очи на всичките членове на асоциацията, под натиска на общественото мнение на другарите. А влиянието на общественото мнение едва ли не е най-всеобщото и най-силното от личните подбуди.
Такива са мотивите, които произтичат от егоистичната природа на човека. Но наравно с издигането нравствения уровен на отделния човек и обществото, въздига се на сцената и нравствения мотив - явява се съзнание в индивида за дълга му пред обществото. Човек съзнава себе си като член на обществото и се прониква от стремлението да работи в интерес на това общество.
Анализа на условията, които развиват нравствените чувства в обществото, съставлява задачата на „Етиката". Политическата икономия се ограничава само да оказва зависимостта на икономическото устройство от нравственото състояние на обществото и да обяснява неблагоприятните влияния на икономическия строй, който е пронизан от конкуренцията, т. е. борбата за лични интереси във връзка с необезпеченото съществуване на човека - върху прогреса на нравствеността. Борбата за личните интереси представлява неудобна среда за развиването на нравствени чувства, понеже тя извиква да действат егоистическите свойства на човека и заглушава алтруистическите наклонности.