Съдържание

Отстранението на вредните страни произтичащи от разпределението на труда - Част 1

Разделението на труда е необходимо. Но следва ли от тази необходимост един работник да се занимава по цел ден, през целия си живот с каквато и да е една и съща детайлна операция? Принципа за разделението на труда съвсем не предполага това. Нещо повече от това, на което требва да се обърне особено внимание е, че колкото повече се въвежда техническото разделение на труда, толкова по-лесно става за човека да може по ред да се занимава с различни дребни операции. До въвеждането на машините в шивачното и обущарско дело, може би е трудно да бъде един човек и добър шивач и добър обущар, затова че в тези производства, докато те още не са преминали в предприятия от едър размер, за доброто изпълнение на работата требва продължително учение и постоянна практика. Но нека се обърнем към примера, който ни дава Адам Смит - към карфичното производство. Процесът за изработване на карфиците се разделя на осемнадесет особени операции. Един човек изтънява тел, друг го изправя, трети го реже, четвърти заостря парчетата, пети слага топчетата и т. н. до последния работник, който е зает изключително с това, че забожда готовите карфици на книга. Всеки вижда, че която и да е от тези операции може да бъде до съвършенство усвоена в твърде кратко време. Какъвто и отрасъл на производството да вземем, навсякъде ще видим, че колкото повече е приложено разделението на труда, толкова по-прости са операциите, с които се занимават отделните групи работници.
При специализирането на работата, казахме се създават в известен период от време по-голямо количество продукти и от по-добро качество. Да, но не требва с това положение да се злоупотребява, понеже всичко има своята граница. Производителността на труда и качеството на работата никак не пострадват, ако човек в течение на една неделя се занимава с разни операции, от които всяка не изисква нито изкуство, нито обучение, или твърде малко обучение. И даже не само такива операции, но и занятия, които изискват продължително учение, не поставят непременно условие, за доброто им изпълнение, твърде голяма едностранчивост. Тази забележка се отнася еднакво, както към физическия, така и към умствения труд. Човек може да бъде в едно и също време и добър тъкач и отличен учен в избраната от него научна специалност. Учените, които си създават име в науката, обикновено добре знаят няколко езика.