Съдържание

Отстранението на вредните страни произтичащи от разпределението на труда - Част 2

Втората полза, произтичаща от разделението на труда се заключава в спестяване на време. Действително, отстранението на необходимостта, която изисква да се преминава по време на работата от една операция към друга съставлява една от важните ползи, която произхожда от разделението на труда. Но ето че работника през деня има нужда да подкрепи своите сили чрез храна. Каква загуба ще има от време, какво охлаждане в енергията на труда, ако той, като се занимава до обед с едно дело, след обед се занимава с друго?
Най-после, третото удобство от разделението на труда се състои в това, че се извлича най-голяма полза от инструментите: те не стоят празни. Но и това удобство никак не се нарушава, ако се променят занятията между хората. До обяд Петър тегли тел на карфичната фабрика с клещи, а Иван режи с ножици; след обяд за ножиците се хваща Петър, а за клещите - Иван; клещите и ножиците обаче цел ден са в работа.
И така, колкото е в по-висша степен техническото разделение на труда, колкото повече се въвеждат в производството машините, толкова трудът става по-производителен, толкова с по-малко количество труд се създават по-голямо количество предмети. А това помага да се намали количеството на работните часове през деня и да се увеличи времето за умствения труд, за занимаване с изкуствата, за участие в политическия живот на обществото. При малкото развитие на техниката, необходимостта заставя, щото времето на огромно количество хора да бъде заето всецяло от физическия труд. По друг начин не биха могли да бъдат получени необходимите средства за съществуване. Но заедно с нарастването властта на човека над природата, наравно с увеличението на знанията и усъвършенствуването в техниката, се явява възможност повече и повече да се увеличава на всекиго свободното време, за да може да се занимава с по-висши занятия. Освен това общото безплатно и задължително образоване, законодателното съкращаване на работния ден, устройването на читални и публични лекции за народа, евтините издания на класическите писатели, периодическите конгреси на работниците, постепенното разширение на народната преса, общото избирателно право, което привлича целия народ, за да участвува в политическите дела на страната са неща, към които се стремят всичките културни държави. Лесно можем да си представим, какви богати резултати носи с себе си това стремление. До колко ще се увеличи умствената връзка между хората, как ще се повдигне равнището на нравствеността, колко таланти ще се проявят в областите на науката, изкуствата, откритията и изобретенията, които сега погиват, като не получават образоване и са заети изключително с физически труд, как ще се увеличи, благодарение на всичко това, народното богатство, доколко ще се увеличи ценността на живота!