Съдържание

Производителността на труда в зависимост от съединението и разделението му - Част 2

  1. Увеличение икономията в труда.
  2. По повод влиянието, което кооперацията оказва на икономията в труда ще кажем за тези грамадни спестявания, каквито стават в разходите за постройките и тяхното отопление. Стаята, в която работят 20 тъкача, на 20 стана, требва да бъде по-широка, отколкото стаята, в която работи един независим тъкач с двама свои ученика. Но построяването на такава работилница за 20 човека струва по-малко труд, отколкото построяването на 10 работилници, всяка за по двама човека. Това същото требва да се каже и за отоплението и осветлението.
    Още в по-голяма степен, отколкото простото сътрудничество, увеличава производителността на труда разделението му, или другояче казано сложното сътрудничество. Сложното сътрудничество се проявява, първо, в различието на професиите и в различието на занятията; второ, в разделението на труда в едно и също предприятие, т. е. в една и съща работилница, фабрика, завод, ферма. В последния случай производството на продуктите се разделя на детайлни операции. Така например, в големите фабрики на машинното обущарско производство всека обувка преминава през ръцете на 64 работника, от които всеки изпълнява само една каквато и да е детайлна операция - един изрязва с машина гьонове, друг ги пресира, трети прави резна за шев, четвърти изглажда тези резки; на един ток работят 10 човека и т. н. Съдействието на хората един към друг в простото сътрудничество и при разделението на труда в работилницата бий на очи. Не така то е очевидно, макар не по-малко действително, при разделените професии. Справедливо казват, че разделението на труда е обратната страна на медала, на който лицевата страна изобразява взаимното съдействие на хората в общия трудов процес на цялата нация. Този който приготвя дрехи, не може да се занимава постоянно с това дело, ако не знаеше, че други лица приготвят храна за размяна с продуктите на труда му.
    Разделението на труда, което се явява в различието на професиите и занятията, се нарича обществено разделение на труда, разделение на труда вътре в обществото. Разделението на труда в работилницата, във фермата, т. е. разлагане производството на продуктите на детайлни операции се нарича техническо разделение на труда.
    Разделението на труда вътре в обществото се забелязва още в най-ранната степен на човешкия живот. Преди всичко вътре в семейството имаме естествено разделение на труда, което произлиза от различието на пола и възрастта, следователно на чиста физиологическа основа. С разширението на обществото, с увеличението на населението, а така също вследствие на стълкновенията между различните колена, разделението на труда се разширява още повече. Заедно с това общественото разделение на труда се развива и по друг начин, чрез размяна па продуктите между общините. Различните общини намират в обкръжаващата ги природа различни средства за производство, а за това и приготвяните от тях продукти са различни. Ето това естествено различие предизвиква, при взаимното съприкосновение на общините, взаимно да си разменят принадлежащите им продукти. Физиологическите различия, различията на външната природа и поробването на едни племена от други, а по-късно господството на едни класи над други са били основите за разделението на труда вътре в обществото още в най-раната степен на обществения живот. Към тези основи, които продължават да действуват и понастоящем, се прибавят две обстоятелства, които играят грамадна роля в по-нататъшното увеличаване както на общественото, така и на техническото разделение на труда. Тези обстоятелства се заключават в нарастването на населението и усъвършенствуването пътищата на съобщенията. От гъстотата на населението и състоянието на пътищата зависи размера на пазарището, а размера на пазарището определя степента на разделението на труда. По-малко населена страна с развити пътища за съобщения има по-добри условия за разделението на труда, отколкото по-гъсто населена страна с неразвити пътища за съобщение. В този смисъл САЩ са по-гъсто населени, отколкото Индия. Манифактурите с техните значителни технически разделения на труда са се появили в Европа преди всичко в приморските пунктове и близо до плавателните реки - в С. Италия (Венеция, Генуа), в Англия, в Холандия, в крайрейнските градове.
    Степента на разделението зависи така също от характера на самия труд. Например, в земеделието за такова голямо разделение на работата не помага, както и повечето отрасли на обработваемата промишленост, понеже различните операции на земеделието не могат да бъдат извършени едновременно: невъзможно е един човек всякога да оре, друг да сее, трети да жъне. Работникът, който изпълнява само една каквато и да е земеделска операция, би останал без работа 11 месеца в годината. Вследствие неспособността на земеделието към значително разделение на труда, различията на последния в едрите и дребните земеделски стопанства са несравнено по-малко, отколкото същите различия в едрото и дребното производство на обработваемата промишленост. От тук произтича това твърде важно последствие, че малките земеделски стопанства имат по-голяма възможност да се конкурират с едрите, в сравнение способността на малкото производство с едрото в обработваемата промишленост.
    Зависимостта на производителността на труда от разделението му била разяснена още от Адам Смит. Тя се заключава в следното:
    Първо, човек, който се занимава постоянно с някоя работа придобива в нея навик и затова я изпълнява по-леко и по-добре. Следователно, като се специализира човек в работата за известен период от време създава по-голямо количество продукти и с по-добро качество.
    Второ, разделението на труда освобождава работника от губене на време при преминаване от една работа на друга, и загубва особено много, когато трябва да смени мястото на занятието и оръдието на производството. В този последния случай непременно отива известно време и за поправяне на инструментите за новата работа. Въобще човек когато започва каквато и да е нова работа, не е отначало така енергичен, както в средата на работата.
    Трето, при разделението на труда, се извлича най-голяма полза от инструментите. Ако един човек притежаваше всичките инструменти, които са нужни за няколко различни занятия, то значителна част от тях постоянно биха стояли без употребление и без полза.